Свидетел в смъртта

— Престъпникът е подбрал нож, който е почти точно копие на реквизитния. Разликата може да се забележи само при внимателен оглед.

— Ами отговорникът за реквизита? — попита Макнаб. — Как не е установил размяната?

— Той само е проверил дали ножът е на мястото си. По време на представлението декорите на сцената в съдебната зала не са били сменяни. Човекът щеше да забележи, че ножът липсва — добави Фийни. — В показанията си твърди, че е проверил декорите и реквизитите веднага след смяната на сцената и още веднъж преди повторната смяна.

— Следователно престъпникът е разполагал с около пет минути. — Ив забарабани с пръсти по чашата си. — Дори с по-малко време, ако приемем, че Куим е забелязал нещо подозрително в паузата за смяна на декорите. Извършителят е имал около три минути, за да скрие реквизитния нож и да се върне на сцената или зад кулисите.

— Трябвало е да чака. — Пийбоди присви очи. — Да чака с надеждата, че никой няма да забележи подмяната. Да чака трийсет минути, докато Кристин Воул сграбчи ножа и го забива в гърдите на неверния си съпруг. Кой би могъл да издържи такова напрежение?

— Нашият убиец е търпелив и действа методично. Сигурно е изпитвал удоволствие да наблюдава как Дрейко се перчи на сцената, без да подозира, че след половин час ще бъде мъртъв. Да, сигурна съм, че много се е забавлявал. — Ив остави чашата си и се подпря на бюрото. — Снощи Рурк каза нещо, което се запечата в съзнанието ми: „Животът подражава на изкуството.“

Пийбоди почеса носа си и избърбори:

— Не е ли обратното?

— В случая не е. Защо престъпникът е замислил толкова сложен план. Съществуват много по-лесни и по-малко рисковани начини да ликвидираш някого. Според мен пиесата символизира нещо за убиеца. Любов и омраза, двуличие, саможертва и отмъщение. Връзката между Ленард и Кристин Воул има дълга предистория. Може би Дрейко и убиецът са свързани по някакъв начин, може би в миналото се е случило нещо, което е възбудило омразата на престъпника.

Фийни кимна, схруска няколко захаросани бадемчета и промърмори:

— Мнозина от актьорите и от техническия персонал и друг път са работили с Дрейко. Театърът е като малък свят, в който хората се познават.

— Сигурна съм, че не става въпрос за професионална завист, а за лично отмъщение. На пръв поглед Воул е красив, очарователен и дори малко наивен, ала постепенно става ясно, че всъщност е безсърдечен използвач. Същото се отнася и за Дрейко. Спрямо кого е извършил предателство? Чий живот е съсипал?

— Ако съдим по свидетелските показания, няма човек, когото този тип да не е прекарал — намеси се Макнаб. — Никой не се престори, че храни топли чувства към него.