Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
От друга страна сведенията на Ибн Фадлан за мълнията и многобройните свръхестествени същества се засичат от казаното от Прокопоий Кесарийски за религията на слаявните (склавините и антите). А в Повесть временных лет, руската летопис, относно покръстването на русите се отбелязва, че руският княз Владимир разрушил идола на Перун (божеството на мълнията), намиращ се на един хълм до Киев. Статуя на Перун се намирала и близо до Новгород. Пред статуята на Перун русите и северните славяни извършвали същите човешки приношения, за които свидетелстват презвитер Козма и „Солунската легенда“.
Изглежда човешките жертвоприношения били твърде разпространен обред в дохристиянските вярвания на българите. Обредът на архонта (княз) Крум да пие от черепа на своя враг спада към същото ниво на религиозни представи и обреди, каквото е и човешкото жертвоприношение.
Археологическите податки и данните от произведенията на изкуството, от вида на образите в съкровището от Наги Сент Миклош потвърждават жестокия характер на военните български обреди. Там може да бъде посочена картината, където главата на победения враг виси от седлото на български воин.
Характеристиката на дохристиянските поверия сред българите, направена още от проф. Веселин Бешевлиев чрез теоретичните методи в структурната антропология показва различни измерения на култовете сред българите. Освен разработките на Бешевлиев в историографията съществуват и други текстове, които разглеждат данните за дохристиянските поверия на българите във философската им и вторична културна „функционалност“. Освен чисто теоретичното и методологическо разглеждане на проблема към сведенията за езическата религия на българите може да се подходи и чрез сравнения с данните от античните документи, изследващи историята и бита на народите, живяли през древността в земите около Черно море и степите.
Правенето на чаши от черепи е древен обичай, споменат за първи път от Херодот за скитите. Ето какво пише в „История“: „… Това им са (на скитите) обичаите в тези случаи. А що се отнася до самите глави, но не на всички, само на най-големите им врагове, те постъпват по следния начин: отрязват частта достигаща малко под веждите, и я изчистват; ако скитът е беден, той я обвива само със сурова волска кожа и така я използва, а ако е богат, след като я обвие отвън със сурова кожа, я позлатява отвътре и така я използва вместо чаша.[…] Скитите, които са успели да сразят твърде много неприятелски воини, имат по две чаши и пият едновременно с тях.“
Тълкование на Херодот е излишно, защото сведението почти преповтаря казаното за Крум. Освен Херодот за обковаване черепа на враговете със злато и сребро говорят и други антични писатели. Например Неизвестен автор в „Нравствени беседи, изложени на дорийски диалект“, в беседа втора казва така: „Скитите смятат за прекрасно, ако този, който убие мъж, одере кожата от главата му и понесе скалпа пред коня, а след като позлати и посребри черепа, пие от него и възлива на боговете“.
Същото предава и Гай Юлий Солин в книгата „Сбирка от забележителности“:
„Обичайният начин на живот на скитите, които обитават по-отдалечените във вътрешността области е по-суров: те обитават пещери, правят си чаши не като еседоните, а от черепите на враговете си; обичат сраженията.“
Силий Италик, автор от I в., също споменава за чашите от черепи, но този път за келтите: „А Келтите, о, ужас! на драго сърце обковават костите на очистената от мозъка глава и правят по този начин чаши за пирове.“
Друг известен античен автор, Помпоний Мела в значимата си книга De chronographia, също свидетелства за подобен обичай, но сред скитите — неври:
„Във вътрешността на страната жителите й (т.е. скитите-неври) имат по-суров нрав и земята там се обработва по-малко.[…] Чашите си правят от черепите на най-злите си врагове, както еседоните правят това от черепите на родителите си.“ Известието за неврите е важно, защото за същото племе в античните свидетелства е предадена и легенда, според която те се превръщат във вълци. Тук вече се открива още една успоредица с изворите за българите, повтаряща сведението на немския пратеник Луидпранд за Симеоновия син Боян.
И най-накрая за чашите от черепи става дума и в ключовия документ за руската и славянска история „Повесть временных лет“: „Пролетта на 972 година Светослав тръгна на поход. И тогава го нападна Куря, печенежския владетел (княз) — и убиха Светослав, и му взеха главата, и от черепа му направиха чаша, обковавайки челото му и пиеха от него“.
За първи път сравнителното проучване за правене на чаши от черепи в българския военен култ е направено от проф. Веселин Бешевлиев.