Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Вероятно медните изображения на божества и свръхестествени същества при езическите българи са били наричани събирателно „медно гумно“, с което се е означавало средищния езически храм в столицата. Това „гумно“, състоящо се от статуи и други предмети е било символ на държавната идеология и на митологическото предание за произхода на владетелския род при българите.
Идолите — образите или кумирите, както се наричат в старобългарската книжнина очевидно са били статуи, пред които българите са извършвали жертвоприношенията, кланяйки се, какъвто пример съществува за солунските българи, почитащи една мраморна статуя.
Определена част от археологическите находки потвърждава подобно гледище, основано първично на документите.
В арабските извори за българите също се казва, че славяните имали храмове по високите планини и вътре в тези храмове имало статуи.
Освен византийските и латинските хронисти за обичаите на българите пишат и арабски писатели. Най-известен от всички остава Ибн-Фадлан. Ето какво казва той: „Забелязах, че имайки за добра поличба лая на кучетата, радват му се и смятат, че той ще им донесе година на изобилието, благословия и благополучие. Видях, че змиите са в изобилие и на всеки клон са омотани десетина, та и повече. Те не ги убиват, а и змиите не им пакостят […] Видях в страната им много гръмотевици и ако гръм удари дома им, то те не се доближават до него, оставят го такъв, какъвто е и всичко, каквото има вътре — хора, имущество и друго, оставят го, докато времето не го унищожи, и казват: Това е дом над чиито жители съдбата се е разгневила. Ако срещнат или видят човек, притежаващ енергичност и гъвкавост и познание за нещата, те казват: «Този има право да служи на нашия господ». И така, взимат го, слагат му въже на шията, закачват го на дърво, държат го докато изсъхне.“
В българското издание на Ибн Фадлан е поместено и друго важно съобщение, извлечение от енциклопедията на Наджиб Хамадани „Сътворени чудатости“, което гласи следното:
„Е-1 Булгар — Това е огромна област. В единия и край живеят неверници, които щом видят царя си, свалят шапка и я слагат под мишницата си. Има обаче хора в страната България, които са близки към исляма. Тези хора са здравеняци, воини на вярата и храбри. Те са с остригани глави и носят къси кафтани. Те въртят търговия с кожи. И вярващите и неверниците имат право да пият вино. Пияни хора не се срещат обаче.“
От прегледа на византийските, латинските и арабски средновековни документи се вижда съвсем ясно отсъствието на името „Тангра“ от поверията и обредите на българите. Видът на сведенията, тяхната подредба и поводите, по които те са отбелязани в хрониките изключват друга религия на българите преди Покръстването, освен религията на езическото многобожие, преклонението пред стихиите, както и почитание на предмети от военното дело и поминъка. Подобни спомени за Тангра отсъстват и в народната култура, където са запазени повече сведения за митологично-многобожнически поверия сред българите.
Теофилакт Охридски определя прародината на българите като „скитски предели“, а религията им нарича „скитско невежество“. Архиепископът на България казва дословно следното: „Те (българите) не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на слънцето, месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха жертви на кучета“. Тук се срещат успоредици с казаното от Йоан Малала за траките и медната статуя на слънчевия бог Зевксип, на Ибн Фадлан за волжките българи, както и с текстовете за жертвоприношенията на Крум и Омуртаг. По интересното обаче е, че почитта към слънцето и месечината при езическите българи най-вероятно е дала отражение върху разказвателните и занимателни песни, приказки и гатанки сред българите. Нещо повече — тези разкази и песни се засичат с вярата на останалите славяни, чиито божества са били виждани именно като природни стихии — Перун (мълнията), Дажбог (слънцето) и т.н. Народното поетическо предание притежава любопитни образци в тази насока, отдавна събрани и изследвани от българските учени.