Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
Излязохме и седнахме на една пейка над стълбището, откъдето се виждаше, как в другия край на поляната бесят един след друг останалите членове от шайката на Харон. Квадратът, оформен от четири бесилки, изглеждаше страховито. Бил съм свидетел на потушаването на бунта на Робърт Аск от войските на Хенри. На всяка бесилка и всяко дърво по протежението на Големия северен път висяха трупове. Но квадратът от обесени мъже на фона на окъпаното в слънце и изпълнено с птички синьо небе над Тауър Грийн наистина беше страшна гледка. Повечето вече бяха издъхнали, само неколцина все още потрепваха в предсмъртна агония. Последен извлякоха Цербер. Донесоха го, проснат върху една врата, и го положиха пред съдиите. Попитаха го признава ли се за виновен, а той им отвърна да вървят по дяволите. Осъдиха го на смърт чрез обесване, но тогава Бенджамин се намеси.
— Мастър Цербер — заговори той — ни оказа огромно съдействие със сведенията, които ни даде за безчинствата на онези разбойници. Не заслужава да бъде обесен. Нека бъде обезглавен.
Странно нещо е животът. Щом чу тези думи, Цербер избухна в кикот и ме заблагославя, сякаш му бях измолил помилване от самия крал. Кемп и съдиите възразиха, но Бенджамин беше непреклонен.
— Този мъж няма да бъде обесен!
Назряваше разправия, но тогава Егремонт се изправи, плесна с облечените си в ръкавици ръце и каза нещо на един от хората си. Мъжът изтича до купчината дърва в другия край на поляната и се върна с един пън.
— Може да не бъде обесен — заяви той, — но правосъдие все пак ще се въздаде.
Той извика още една заповед. Двама от облечените му в ливреи слуги изтърколиха Цербер от вратата и нагласиха врата му върху пъна. Егремонт свали плаща си, извади меча си и старателно зае позиция. Вдигна меча и с един-единствен безпогрешен удар отсече главата на Цербер.
Аз, разбира се, се отдалечих, притиснал уста с ръка. Не понасям гледката на кръв, дори и да не е моята. Когато се върнах, няколко стрелци от гарнизона вече бяха положили трупа и отсечената глава на Цербер върху вратата и ги отнасяха, за да ги хвърлят в някоя яма из запуснатите части на Тауър.
Егремонт имаше вид на човек, останал доволен от свършената през деня работа. Прие предложението на Кемп да се подкрепят, но първо обиколи ешафода и грижливо провери труповете, сякаш се опасяваше, че някой може да е останал жив. Накрая размени няколко думи с Кемп, а после Бенджамин, Корнелий и аз ги последвахме през поляната нагоре към голямата зала.
— Добра работа свършихме тази сутрин — обяви Кемп и седна начело на грамадната маса, приканвайки ни с жест да се разположим на пейките от двете й страни. — Ами последният — продължи Кемп, — онзи, който не искаше да бъде обесен, какво имаше да ти казва? Какво ти призна?
Господарят ми ме срита леко.
— Нищо особено — отвърнах.
— Хайде стига — Егремонт удари с чашата вино по масата.
— Каза ли нещо за държавата? — рязко ме попита Корнелий.
— Каза, че в подземния свят чули за кражбата, но нищо повече.
Погледът на Корнелий се плъзна встрани. Знаеше, че лъжа.
— Без съмнение — намеси се господарят ми, — вие, граф Егремонт, също усърдно проучвате случая, нали?
— Да, полагаме всички усилия — граф Егремонт свали ръкавиците си и пръстите му се заиграха с малкия кожен пискюл върху едната от тях. — Нароиха се какви ли не слухове.
Гласът му стана груб.
— Какви именно слухове? — полюбопитствах аз.
Егремонт дори не ме погледна.
— Слухове, че държавата е у французите или у папските пратеници. Негово императорско величество Карл V никак няма да е доволен.
— Милорд Теодосий, владеете възхитително английски — отбеляза Бенджамин.
— Учих в Кеймбридж — отвърна Егремонт. — Тривиум46, квадривиум47, логика и метафизика.
— Ами вие, мастър Корнелий? — попитах.
— Живял съм известно време в Англия — отвърна ми рязко Корнелий. — Преди много години чиракувах при един ханзейски търговец на платове в Стийлярд48.
— Това какво общо има с държавата на Карл Велики? — сопна се Егремонт.
— Нищо — промърмори Бенджамин.
— В такъв случай… — Егремонт се изправи, пляскайки се по бедрото с ръкавиците си, поклони се на сър Томас и на Бенджамин и излезе от стаята.
Корнелий го последва тихо като сянка. Кемп ги изпроводи с поглед.
— А вие владеете ли езици? — попита го Бенджамин.
Сър Томас присви очи.
— Френски и италиански — отвърна той.
— Ами немски? — попита Бенджамин.
— И немски.
— И сте работили в Империята, така ли?
46
Средновековно училищно образование, включващо обучение по граматика, логика и реторика. — Бел.прев.
47
Университетски курс в средновековното образование, в който се преподавали аритметика, музика, геометрия и астрономия. — Бел.прев.
48
Основен търговски център на Ханзата в Лондон през Средновековието. — Бел.ред.