Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Кой е този отец Роланд? — попита брат Солон.
— Ами той е местният служител на Сунг. Живее по нашия край от няколко години, но едва напоследък реши, че за всичко това е виновна онази вещица. — Яжара подскочи при споменаването на думата „вещица“, но запази мълчание. Тоди продължи: — Да ви призная, по̀ очаквах така да мисли някой като онзи селяк Алтон, но не и божи служител.
— Терминът „вещица“ говори за невежество — намеси се сериозно Яжара. — Човек или е знахар, с дар от всевишните сили, и лекува, като използва заклинания, или не е такъв и прилага познанията си за билки и лечебни растения.
— Вие, разбира се, сте права — съгласи се Тоди. — Старицата неведнъж е помагала на хората от селото с билкови церове и отвари, но нали ги знаете какви са селяците: случи ли се нещастие, все ще обвинят това, дето не го разбират. Тя живее на един хълм недалеч от Носа на вдовиците, в случай, че поискате да разговаряте с нея лично. — Той се почеса по главата и добави доверително: — Според мен не е забъркана в тия ужасни дела, но пък, от друга страна, може да знае нещо, което да ви помогне.
— Докладвахте ли за случилото се на принца? — попита Джеймс.
— Само на патрула, който мина оттук преди няколко дни, но и те бързаха нанякъде. Алан, тукашният човек на принца, трябваше да се отбие насам миналата седмица, но още го няма никакъв. И друг път се е случвало да се изгуби по дела на Короната. Мислех да пратя моето момче с вестта на юг, но да го пусна само по тия пътища…
— Как започна всичко това? — попита Джеймс.
— Ще ми се да знаех. Просто един ден всичко си беше както преди, а на следващия с краката надолу. Беше преди месец — изчезна един дървар със семейството си, живееха на няколко мили източно от селото. Не знаехме точно кога е станало, но след като не се появи с товара си в селото, започнахме да се безпокоим. Шестима тръгнаха да го търсят, но само двама от тях се прибраха.
— И какво разказаха? — попита обезпокоеният Кендарик.
— Натан и Малкълм? Ами Малкълм, дано Лимс-Крагма се смили над душата му, беше убит снощи от… онова чудовище, дето е причина за това ужасно положение. А Натан се затвори у тях и оттогава не си е подавал носа. Нареди на моето конярче всеки ден да му носи храна.
— Ще се съгласи ли да говори с нас? — попита Джеймс.
— Може да опитате. Къщата му е на десет минути пеша оттук. На ваше място обаче бих изчакал до сутринта — по тъмно едва ли ще пожелае да ви види. — Тоди посочи самотния пияница в ъгъла. — Този там е Лиле, най-добрият приятел на Малкълм. — И като се наведе към тях, старейшината добави: — Но не бих се предоверявал на думите му — твърде много обича чашката.
Джеймс се изправи и Яжара го последва. Кендарик също понечи да се надигне, но Солон протегна тежката си ръка и го дръпна обратно на стола. Заместникът опита да възрази, но монахът постави пръст на устните си, после му посочи халбата. След това се изправи и последва Джеймс и Яжара. Тримата заобиколиха прегърбената фигура на Лиле.
— Да те почерпя едно? — подхвана разговора Джеймс.
— Не съм от тези, дето ще кажат не, пък дори и на непознати — отвърна мъжът, след като ги изгледа.
Джеймс даде знак на Тоди да донесе халба ейл.
— Ти си Лиле, нали?
— Същият — кимна мъжът.
— Казаха ми, че си приятел на един от пострадалите наскоро.
— Бяхме близки с Малкълм — отвърна мъжът. — Той умря снощи. — Лиле вдигна халбата и се провикна с дрезгав глас: — За моя приятел!
— После я пресуши на един дъх.
Джеймс махна да му донесат друга.
— Какво искате? — попита ги Лиле.
— Я ни разкажи за тази ваша „вещица“ — предложи Яжара.
— Всички тук смятат, че тя се е съюзила със злите сили, но аз не го вярвам! Тя е една мила старица. Идете да я видите и сами ще се уверите. Хванете пътя за носа и там, където излиза на брега, ще свиете по една тясна пътека. Сигурно ще си е в къщурката, освен ако не е излязла за билки. — Той въздъхна натъжено. — Не, друга е причината за всички тия нещастия, дето ни сполетяха.
— И каква е тя? — попита Джеймс.
— Кръволоците — отвърна Лиле шепнешком.
Джеймс присви очи и погледна към Яжара, преди да се наведе към Лиле.
— Кръволоците?
— Те излизат нощем. Възкръснали мъртъвци.
— Вампири? — ахна Яжара.
— Вампири? — повтори Джеймс и я погледна въпросително.
— Същества от легендите. Творения на най-черната възможна магия — обясни тя.
Припомняйки си подредените под формата на човешко тяло органи в шатрата на таласъмите и тварите от крондорските канали, Джеймс отбеляза: