Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
„Тук — размишляваше Челънър, — ако бях като завеяния си приятел тук, на това място, би трябвало да търся приключение. Тук посред бял ден улиците са тайнствени като най-тъмната януарска нощ и сред около четири милиона спящи са пусти като юкатанските лесове. Само да се провикна, ще събера цяла армия, и все пак този заспал град е притихнал като гроб.“
В главата му все още се въртяха тези чудновати и сериозни мисли когато навлезе в улица, отличаваща се с по-голямо разнообразие сред тоз1 скучен квартал. От една страна тук се виждаха няколко от ония усамотени къщи-бижута, заобиколени с каменни огради и зелени върхари на дървета на които благоприличните хора гледат с недобро око. Имаше и много бедняшки къщурки с тухлени фасади, гипсова крава, служеща може би за фирма на някаква млекарница, или табелка, която обозначаваше пералня Пред такава къща, малко усамотена навътре в градината зад стената на оградата, една котка си играеше със сламка и Челънър поспря да погледа.
Това пригладено, самотно създание, сякаш символ на околния покой Когато шумът от стъпките му престана, настъпи мъртва тишина, нито струйка дим не се издигаше над къщата, капаците бяха спуснати, целия механизъм на живота бе спрял и Челънър като че ли чуваше дишането на спящите.
Докато стоеше така, изведнъж се сепна от глуха, разтърсваща експлозия някъде отвътре. След нея нещо страшно засъска и закипя като чайник колкото катедралата „Свети Павел“ и в същото време от всички пролуки на вратите и прозорците бликна зловонна пара. Котката изчезна с мяукане Вътре по стълбите на къщата затрополяха нозе, вратата отхвръкна, бълвайки облаци пушек, на улицата изскочиха двама мъже и една елегантно облечена млада дама и побягнаха, без да проронят дума. Съскането вече беше престанало, димът се топеше във въздуха, цялата тази работа бе дошла и преминала като сън, а Челънър продължаваше да стои закован на място. Най-после разсъдъкът и страхът се пробудиха едновременно и с необичайна енергия той хукна да бяга.
Малко по малко отслаби първоначалния си устрем, скоро закрачи пак с обичайната си спокойна походка и от обърканите впечатления на сетивата започна да сглобява някаква хипотеза за случилото се. Ала съчетанието от звуци и миризма, връхлетяло го тъй внезапно, и странната група бегълци, които бе видял да изскачат от къщата, се оказаха загадки, които беше безсилен да реши. Той ги прехвърляше в ума си с някакъв смътен страх, продължавайки да броди из уличния лабиринт, отново сам под утринното слънце.
При първоначалното си отстъпление бе съвсем загубил пътя, а сега, поемайки някъде на запад, за щастие попадна в невзрачна уличка, която скоро толкова се разшири, че по средата й минаваше градинска алея. Тук гъмжеше от птици, дори в тоя час сянката на листата беше благодатна, вместо задимената атмосфера на градовете във въздуха се долавяше нещо свежо, селско и Челънър крачеше напред, впил очи в тротоара и мислено понесен надалеч, когато изведнъж се сепна — на пътя му се изпречи стена. Тази улица, чието име съм забравил, нямаше изход.
Изглежда не беше първият, попаднал тук сутринта, защото когато вдигна бавно очи с подобаващо благоприличие, се изненада приятно, щом те се спряха на фигурата на някакво момиче, в чието лице с учудване позна третия от странните бегълци. Тя явно бе тичала дотук слепешком — стената я бе спряла и съвсем изнемощяла се бе отпуснала на земята до градинската ограда и изцапала роклята си в летния прахоляк. И двамата се забелязаха едновременно; с уплашен поглед тя скочи на крака и побягна.
Челънър беше смаян и от повторната си среща с героинята на своето приключение, и от страха, с който бе побягнала от него. В душата му се бореха почти с равна сила съжаление и тревога и все пак, въпреки тези две чувства, той разбра, че волю-неволю му е писано да тръгне по петите на девойката. Стори това предпазливо, сякаш се боеше да не я уплаши още повече, но колкото и леко да пристъпяше, стъпките му отекваха издайнически из безлюдната улица. Тропотът им като че ли събуди у нея някакво силно чувство, защото едва що бе тръгнал подире й и тя се спря. След това повторно побягна и пак се спря. После се обърна и с неуверена стъпка и плахост, която й придаваше особен чар, приближи до младия мъж. Той от своя страна продължаваше да върви напред, плах и свенлив като нея. Най-после, когато бяха само на няколко стъпки един от друг, Челънър видя как очите й се наляха и девойката протегна ръце с красноречива умолителност.