Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Ти… зхиррзхианец… там — каза вторият човек, като го сочеше. — Чуваш ли ме?
Прр’т-зевисти отново избяга в сивия свят, като се проклинаше за глупостта си.
— Отново си отиде — достигна до него гласът на Доктор-Каван-а през резена му.
— Може би — каза другият човек. — А може би не. Зхиррзхианецо, аз съм (нещо) (нещо) (нещо), командир на човешките (нещо) сили. Искам да говоря с твоя командир.
„Моят командир се катери по една скала право към засадата ти“ — горчиво си помисли Прр’т-зевисти, прегърнал илюзорната безопасност на света и ненавиждащ собствената си уязвимост. И безпомощност.
— Не разбирам, (нещо) — промърмори гласът на Доктор-Каван-а. — Ако това е край на (нещо), защо не могат да чуват?
— Сигурен съм, че могат — каза човешкият командир. — Просто не отговарят на (нещо). Бъдете нащрек — аз (нещо) отивам да проверя с (нещо).
Разнесе се звук от стъпки върху метал. Прр’т-зевисти избра друг ъгъл и отново се доближи до светлия свят. Човешкият командир отиваше към вратата, вероятно е намерението да я затвори.
Изведнъж Прр’т-зевисти се отърси от вцепенението си. Там някъде хората наближаваха зхиррзхианците и той трябва да направи последен опит да ги предупреди. Прр’т-зевисти профуча покрай човека и отново се озова при скалата.
Зхиррзхианците все още бяха там, но не се катереха. Висяха на въжетата си и гледаха към коптера, увиснал точно срещу тях.
Прр’т-зевисти изруга. Изпълни го чувство за безпомощност. Трябваше да направи нещо. Огледа се отчаяно наоколо, като се мъчеше да измисли нещо. Дървета, пръст, самата скала…
Нищо. Нищо, което един старейшина да може да докосне. Нищо, което един старейшина да може да направи.
Усети силно притискане от едната си страна. Вратата на металната стая се затваряше.
Моментално се озова обратно в стаята, треперещ от прекалено многото изживявания, струпващи се едно през друго. Доктор-Каван-а все още беше тук и го търсеше с поглед. Той се оттегли в сивия свят.
Приглушен звук долетя през резена му в тъмнината около него — вратата се затвори. Прр’т-зевисти остана на мястото си. Мисълта за тримата млади зхиррзхианци, изправени пред лицето на скорошното старейшинство, го измъчваше. Известно време не се случи нищо. След това чу вратата да се отваря и затваря отново.
— Тръгнали са надолу — каза гласът на човешкия командир. — Вероятно (нещо) успеят преди да пристигне (нещо) отряд.
— Какво (нещо) предприемете? — попита Доктор-Каван-а.
— Тъй като не се приближават, (нещо) ги оставя — каза човешкият командир. Прр’т-зевисти забеляза, че гласът му става по-силен, сякаш се приближаваше до резена му. — Искам да разбера какво (нещо) там. (Нещо), (нещо) да опитат отново.
— А не мислите ли, че това е просто (нещо)? — попита Доктор-Каван-а.
Разнесе се тихо изщракване — капакът на кутията, в която се намираше резенът му, се отвори.
— Не. — Човешкият командир сега беше толкова близко, че Прр’т-зевисти можеше да усети топлия му дъх. — Не, мисля че (нещо) е свързано с това нещо.
— Идеята за (нещо)?
— Защо не? Онова, което наистина знаем за тяхното техническо (нещо), е че то е (нещо) различно от нашето.
— Но тук в (нещо) (нещо)? Мислех, че блокира (нещо) всички (нещо).
— (Нещо), да. Може би затова онези зхиррзхианци се катереха там. Опитват се да влязат в обсега. — Командирът шумно издиша. Дъхът му неприятно погъделичка резена.
— Това е ключът, Доктор-Каван-а. Точно това. Сигурен съм. На път ли сте да разберете какво представлява?
— Това е (нещо) (нещо) — каза Доктор-Каван-а. — Дотук съм сигурна. Освен това е (нещо) с (нещо) и (нещо). Но наистина интересната част, особено от (нещо) гледна точка, е, че твърдата (нещо) е твърда само отвън. Останалата част е мека и дори донякъде (нещо) активна.
— Какво искате да кажете с това (нещо) активна? Мъртво е. Как може да бъде (нещо) активно?
— Нямам (нещо) идея. Но ето я и другата интересна част. Когато вземате нова проба, външната (нещо) отново се втвърдява. Може би е свързано с (нещо) с въздуха.
— Но тогава не говорим за някакъв обикновен (нещо). Това е повече активен (нещо).
— Точно така — каза Доктор-Каван-а. — Въпреки че не зная какво (нещо) би могло да направи това.
— И (нещо) активно в (нещо) — промърмори командирът.
— Интересно. Много интересно.
Той спря да говори и за известно време дишането му бе единственото нещо, което можеше да се чуе и почувства през резена на Прр’т-зевисти.
— Е, продължавайте в тази насока. — Гласът на командира се отдалечаваше. — Засега това е единственото, което можем да направим.
— Зная — съгласи се Доктор-Каван-а. — Веднага се залавям за работа.