Слънце недосегаемо (роман-изповед)

В източния сектор на военния град се разполагаха летящите сили. Две кръстосани затревени писти приемаха въздушни кораби под ръководство на сигналчици с ярки знаменца. Край всяка полоса стояха приземени крилати фрегати, галеони и леки корвети. По тях непрекъснато нещо се работеше — чукаха брадви, екипажите оправяха платната и въженото стъкмяване. Огромна дървена шанца за стартиране на ветропланите използваше естествения склон на скалистите хълмове. Над нея стърчеше истинска диспечерска кула със сигнални отражатели и факелни прожектори. Корабите излитаха тежко и само при насрещен вятър. Почти винаги над Лагера кръжеше поне едно звено хвъркати гемии. Понякога Радослав можеше да ги види как провеждат учения на североизток — сякаш ято грамадни птици се събираха за миграция.

Гарнизонът заживя в нов ред, не по-малко напрегнат от строителния етап.

Всяко ново строителство секна. Рутинни останаха дейностите по поддръжка на съоръженията — пионерни отряди укрепваха Периметъра, варяха смола, с която мажеха дървените сгради, като че възнамеряваха да ги направят херметични. Чистеха се помийните ями, нечистотиите се събираха в огромни делви и биваха извозвани нанякъде. Заедно с ремонтните групи край канализационните траншеи често се навърташе някой от прислугата на магьосниците-лечители, наричани тук „нуаде“ — множествено число „нуадугу“. През портите от различни посоки продължаваха да прииждат обози и снабдителни кервани.

Порталите бяха осем, всеки охраняван от четворка кули със сменна стража. От външната страна тежките им врати бяха украсени със знаци и йероглифно-рунически надписи, които даваха представа кои подразделения се намират в близост до съответната порта. Вън от гарнизона, в сянката на кулите, изникна като катун минипанаир, на чийто терен обикновено ставаха свижданията.

Между всеки две противоположни порти на Лагера разстоянието бе точно девет граморски мили или „връсти“, което правеше един прелет. Веднъж Радослав дръзна да попита защо един връст не е цял брой крачки, ами 1621 и една трета, както пише на дървената колона? Граморът-барастарх, командир от Вътрешната стража, към когото Дичо зададе въпроса, снизходително го поправи, че точно това, което войникът сочи, означава „Северна армия“. Сетне приятелски обясни, че за сметка на дробния брой крачки, поясът на Кашеп е точно (непозната дума) връста. Кълнейки се наум, Радослав пожела да узнае какво ще рече „Поясът на Кашеп“. Освен това помоли офицера да му напише числото, като се надяваше да пресметне дванайсетичните кашепски числа в привичната човешка десетична система. Квиринът огледа тъпия селянин от глава до нозе, въздъхна и каза, че това е пътят, който трябвало да се измине, за да се обиколи светът, „ако нямаше морета и планини“. После му надраска върху дъсчица колко връста е дълъг екваторът. Оказа се — 61200.