Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Надолу войнството се разделяше на девет легиона, всеки белязан с определен цвят от дъгата. Представянето на слънчевия спектър дълбоко впечатли Радослав. За първи по ред се смяташе черният, наричан „топъл“. Нататък следваха червен, оранжев, жълт, зелен, светлосин, син, лилав. Последно стоеше така нареченото „слепящо“, символизирано от белия цвят.
Откъде граморите знаеха за съществуване на инфрачервени и ултравиолетови лъчи?…
Легионът се командваше от лег-квирин. Опознавателен знак на военачалника и неговата свита пеони (множественото число от пеон звучеше като „пехан“, Дичо реши да го смята и за тъждествено на понятието „щаб“) бе цветно платнище с три опашки, като флагщокът се увенчаваше с накрайник на трижилно копие. Върху материята на знамето бе извезан символът на Армията — руноглифът „Райко“ и възелът-знак „Кашеп“.
Следващото подразделение носеше наименование „плък“. Ръководеше се от офицер с чин ирмин и помощници плък-пеони. Правоъгълното му знаме с две опашки се развяваше от върха на неимоверно дълга, двуглава бойна секира. Платнището имаше цвета на легиона и бе белязано с едно от животните, образуващи „главния“ кашепски зодиакален кръг. Съответно, всеки легион се състоеше от една дузина плъка.
Впрочем, имената на съзвездията бяха мъчни за свикване. Освен птицата Уруруй, никой зодиакален звяр не му приличаше на нещо познато. Ориентираше се най-вече по изображението. Според старшинството си зверовете се подреждаха по следния начин: Върколак (или просто Вълк), Двухоботен слон, Лястовица, Мида с пипала, Саблезъб не-знам-какво-си, Двуглав антилопо-мастодонт, Пеперуда, Жилеща саламандра, Невестулка (или плъх), Брадворог козел, Уруруйче и Риба. Второстепенните зодии служеха най-вече за маркиране на някакви помощни подразделения: Зъб, Дърво, Водно конче, Охлюв, Вълча диря, Цвете-слънчоглед, Жерав (или феникс?), Водна змия, Нокът, Шишарка, Бухал, Морско конче.
От своя страна плъкът се подразделяше на девет арави с арай-квирини начело. Знамето, естествено с цвета на легиона, бе дълъг триъгълник с правия си ъгъл на върха на едноглав топор. Зодиакалният знак на плъка вървеше след символа на аравата — пиктограма на небесно тяло, по-точно — планета. Първа в йерархията стоеше Тесан, Сутрешната-Вечерна звезда. Следваха я четирите луни на Кашеп, за които Радослав веднъж чу епитета „Децата на костенурката“. Шести по ред се падаше Белон и в един момент на Дичо му просветна, че това навярно бе аналогът на отвъдреалностния сега Марс, а паякомравките-съюзници са ни повече, ни по-малко марсианци… Но коя планета бе Фухтон? Янкул заемаше осма позиция с един от вариантите на йероглифа си, а в пиктограмата на последния, Шани-Нин’ур, присъстваше намек за пръстени, така че трябваше да е Сатурн.
Радослав старателно преписа руноглифите в тетрадката си.
Една дванайсета част на всяка арава се наричаше дургха с командир дургхин. Дичо веднага ги прекръсти наум на дружина и дружинен командир, дружинник. Флагът на дружината бе петзъбо копие с равнобедрено триъгълно платнище, по дължината на което се редяха означения с намаляващи размери: дванайсетичният номер на дургхата, планетата на аравата и зодията на плъка.
Най-долу в армейската йерархия се намираха основните бойни единици — отряди, като седем отряда съставяха една дружина: глава, гръб, ляво крило, дясно крило, център, корем и опашка.
За опознавателен знак на даден отряд служеше дълго разтег и половина бойно копие с шипове на върха и щит под острието. Върху щита съответно бе нарисувана или гравирана картинка на глава, опашка, крило и така нататък. От щита надолу по пръта пърхаха триъгълни знаменца за цифра, планета и зодия.
Отрядът включваше различен брой войници: главата и опашката по шестима, крилете — по дванайсет души, останалите — 24, но в специалната пехотна арава на Радослав редниците в отряд „център“ достигаха до 27.
Всеки войник носеше на шлема пискюл с цвета на легиона си, а на гърдите — полукръгла метална плочка, по която можеше да се определи мястото на боеца във военната система: в средата зодията на плъка, откъм дясното рамо на войника — планетата на аравата, отляво — номерът на дружината. Най-отдолу се намираше символът на отряда, а над полковата значка — силно изпъкнала рунобуква, която сочеше званието.
Смисълът на руните бе да бележат старшинството в отряда. Руна първа носеше командирът, руна втора — знаменосецът и негов помощник. При гибелта на отрядника, квирин ставаше онзи от оцелелите в сражението, който носеше най-старша руна. Той трябваше само да премести токата с изображение на костенурка от колана си и да я закрепи на шлема, ако нямаше възможност да свали от загиналия предишен командир рогатата каска на младши офицер.