Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
После се появиха командири с големи лунни и слънчеви знаци на гърдите, облечени в доспехи, близки до граморските ризници. Те решително започнаха да разпределят пристигналите войници, като ги строяваха край побити в отъпканата пръст разноцветни знамена. В огромното поле със струпаните по него тълпи бързо кристализираха островчета ред, оформи се някаква структура. Напред-назад щъкаха вестоносци и минаваха под строй групи, чиито оръжия повече ставаха за лопати и кирки, отколкото за алебарди…
Когато дойде време за почивка, Радослав заспа като убит под сянката на голямото зелено платнище, опънато над неговия отряд. Събужда се на няколко пъти, за да отскочи до ямите, изкопани за хвърляне на отпадъци и задоволяване на естествените нужди. И се връщаше да си доспи. За разлика от повечето почиващи грамори, които играеха с двуцветни камъчета или нашарени ашици, като чертаеха за играта мрежа направо върху земята. Колкото и да ги гледаше по време на пътуването насам, Дичо не можеше да схване правилата, затова и предпочете да дреме.
А после, когато ги вдигнаха, слънцето Райко тъкмо залязваше, но наоколо бе светло от факли и огньове. И за изненада на Радослав полето не беше вече просто поле. Опасваха го скачени във верига каруци, чиято редица се губеше в далечината, стърчаха скелета на издигани дървени кули, отрядите строяха бараки. Още по-големи блокхауси, същински бункери, растяха на мястото на грамадни купища дебели дънери. Гора от знамена с всички цветове на дъгата, къси арии от сигнални рогове, отново пушек и сълзи от очите… Не успял да се съвземе, и той заедно с останалите вече мъкнеше талпи, чували с пръст, кошници с камъни… Успяваше само да се изуми на вещата, направо чудотворна организация. Накрая, макар да не се пресили от работа, след петнайсетина часа, по време на които спираха четири пъти, за да се нахранят и отдъхнат, отрядът му се намести да спи под истински покрив. Бараката миришеше приятно на пресни стърготини.
Така започна третият войнишки живот на Радослав, ако бе редно да брои за войниклък незначителното си участие в лунната кампания на една алтернативна своя родина.
Все по-рядко Дичо се сещаше как бе изглеждал Лагерът в първите си дни. Можеше да възпроизведе ясно и отчетливо само един епизод — когато заедно с отряда си участва в изграждането на Периметъра, външната крепостна стена. Тъкмо защото това бе свързано с наистина неочаквано събитие.
Бяха изминали десетина сола — така свикна да нарича дългите кашепски денонощия. Радослав получи заповед да се премести в друго подразделение, заради което се сдоби със зелен пискюл за шлема и се научи да се ориентира в структурата на войската, именувана „Северна армия“.
Заедно с другите войници от отряда си, той помагаше на целокупно мобилизираните племена, прославени с уменията си на строители. Те принадлежаха към някакъв смесен фамо-граморски вид и според Дичо правеха чудеса, макар да не усещаше да използват същинска магия. Освен може би някак тънко и само там, където се оказваха недостатъчни механичните им приспособления във вид на хитроумни механизми от скрипци и блокови макари, куки и лостове. Войниците само домъкваха нужните материали, чевръстите зидари ги подхващаха и… нататък сякаш бръмбари виртуози сглобяваха сгради от конструктор „Лего“. Фамо-граморите първо настилаха основи от обработени каменни плочи, а сетне продължаваха нагоре с оригинални дървени конструкции, които след облицоване с дъски ставаха стени, кули и казарми… Радослав работеше от няколко дни при майсторите на къщи и все повече се убеждаваше, че голяма част от съоръженията се правят с оглед на някаква по-нататъшна употреба. Например казармената барака, в която живееше с отряда си, отвътре приличаше на корабен трюм.
Лагерът се роди и израсна, избуя едновременно от няколко места, ограничен в полето между скалисти хълмове на изток и лъкатушеща река с множество вирчета и езерца на запад. Зад шумолящите тръстики на другия бряг тъмнееше величествена гора. От север, по все по-отъпкан път, прииждаха нови въоръжени племена и дружини, точеха се каруците на снабдителни обози. Те вдигаха прах, който забулваше близките възвишения. Над землистожълтия облак от тътрещи се армейски попълнения в далечината сивееха планински върхари със снежни петна по склоновете. Хоризонтът на юг бе плосък и понякога вятърът донасяше оттам дъх на море.