Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
Както става в подобни случаи, сега, след дръзкото слово на ди Чекини, нестроен хор се изрази в негова подкрепа; никой не се изказа ясно, само се чуха отделни изрази от рода на „Прав е младият човек“, „Ами да, разбира се“, „Наистина съюзени ще го смачкаме“. Може би те бяха произнесени от същите хора, които преди минути подкрепяха изчаквателната отбрана. Тогава обаче — за пръв път днес — в разговора се намеси логотетът Адриан Кастамонит:
— Приятелската нам Генуа трябва да се гордее с този свой доблестен син — рече той, като стори нещо като полупоклон по посока на Маурицио ди Чекини. — Мисля, че именно такива герои накараха света да склони глава пред грифона187. Но като го възхвалявам от все сърце, аз ще ви приканя, уважаеми благородници, да не се вслушвате в неговия съвет, който съдържа много храброст, но малко благоразумие.
— Този път съм принуден да приканя тебе, светли логотете, да доразвиеш мисълта си — обади се отново консулът на Тана.
— Тя не е сложна, месере188 Мизино, и се свежда до просто логическо подреждане на нещата. Обединените сили на маоната няма да действуват под стяга на някоя от колониите, а на Генуа. Генуа обаче не е във война с българското царство и вие нямате право да вземате такова важно решение през главата на Комуната. А Комуната, мисля, няма да даде съгласието си да обявите война на България. Защо ли? Много ясно — защото няма повод. Кривич действува от свое име, а не от името на царството. И нещо повече — самото царство съвместно с нас влезе в бой с пирата и дори загуби в сражението една от най-добрите си галери. Гибелта на фра Анджело от Сполето е вече стара работа. На какво основание Генуа ще обяви война на България?
— Никой не е предлагал да обявяваме война на България — нацупено рече младият капитан. — Аз само настоях да действуваме нападателно, а не в сляпа и беззъба отбрана.
— Но ако чух добре — не му остана длъжен логотетът, — стана дума и за възможна война на суша. А искам да ти припомня, млади човече, че остров Свети Иван, бърлогата и крепостта на Кривич, не само е част от земята на Българското царство, но и, казват, бил непревзимаем. Ала хайде, нека да пренебрегнем това последно обстоятелство. Българите отдавна ви показват, че са готови да воюват даже не за земята си, но и за морето, което принадлежи към нея. Нападението над острова ще е равносилно на започнали военни действия, уважаеми благородници, което за вас ще доведе до неприятни последици както от страна на българския цар Светослав (който, споменато между другото, доказа, че никак не е за подценяване), така и от Комуната. — Никой не се готвеше да му възрази, но Адриан Кастамонит сметна за необходимо „да закове дъската с още един гвоздей“, както разказваше по-късно на хората от близкото си обкръжение. — Ще добавя — продължи, — че също и моят господар Андроник Палеолог, императорът-баща, е безусловно против предизвикването на една нова война с българите, уважаеми благородници. Няма защо да крия от вас, ние във военно отношение още не сме се съвзели от неуспеха си при Скафида. И император Андроник не позволява и дума да се произнесе за нова война…
Сега вече и Маурицио ди Чекини не намери дума да възрази. И за малко се възцари неловко мълчание. Романо д’Анци се престори на зает да премества плодовете и плодовите сокове към гостите си. Луиджи Бокардо се задави в изкуствена кашлица. Аугусто Леони от Килия се приведе да си вземе някакви бележки на листа пред него.
— Моя длъжност е да обобщя говореното до тук — вдигна най-сетне глас Лучано Мизино. — Видяхме всички, че съветът, даден ни от капитан ди Чекини, е може би мъжествен, но неосъществим. Затова пък напълно в нашите права е да обявим маона на нашите колонии. Ще си помагаме взаимно със сведения и с въоръжена сила. Но само в отбрана! Изразих ли се достатъчно ясно?
— Прието!… Прието!… Прието!… — чу се от различни страни.
— В такъв случай — обади се на свой ред Романо д’Анци — аз ви каня да преминем в трапезната стая, уважаеми гости. Предлагам ви да проверим майсторството на моя готвач, който е приготвил за случая изтънчена вечеря. Заповядайте!
187
Напомняме на читателя, че митическото същество грифон е било символ на Генуа, както например лъвът на Сан Марко — на Венеция.
188
Messere — в средновековния италиански език титулуване на благородна особа: господин — господине, господар — господарю.