Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Стоманеното сърце
Стоманеното сърце - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Стоманеното сърце

Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:

Герои не съществуват.Всеки човек, който притежава сили — наричаме ги Епични — се оказа зъл.Тук, в града, познат някога като Чикаго, извънредно могъщ Епичен — Стоманеното сърце — се самопровъзгласи за император. Той притежава невероятна сила и може да контролира стихиите. Твърди се, че няма куршум, който да го нарани, не съществува меч, който е в състояние да разреже кожата му, никоя експлозия не може да го изгори. Той е неуязвим.Изминаха десет години. Живеем, както можем. Никой не отвръща на удара… Никой, освен Възмездителите. Тайнствена група от обикновени хора, които са посветили животите си на изучаване на могъщи Епични, откриване на техните слабости и избиването им.Името ми е Дейвид Чарлстън. Не съм част от Възмездителите, но възнамерявам да стана. Притежавам нещо, от което те имат нужда. Нещо безценно, изключително… Не предмет, а опит. Знам неговата тайна.Виждал съм Стоманеното сърце да кърви.„На какво вярваш, Дейвид? На какво вярваш, когато собствените ти мисли и чувства явно те мразят?“Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 135
Перейти на страницу:

Набрах се и пропълзях вътре.

Щом влязох, помогнах на Меган да се надигне и да излезе от шахтата. Тя се поколеба, преди да поеме ръката ми, а после, щом се провря, мина покрай мен без да каже и дума. Изглежда отново беше станала студена към мен, може би дори малко зла.

Коленичих до дупката в асансьорната шахта. Не можех да се отърва от усещането, че току-що е станало нещо много странно. Първо охраната не ни видя, после Меган премина от отварянето към мен до пълното затваряне за броени секунди. Дали не беше променила мнението си за споделеното с мен? Дали не се притесняваше, че ще кажа на Проф, че не подкрепя убиването на Стоманеното сърце?

— Какво е това място? — попита Меган от центъра на малката стая. Таванът бе толкова нисък, че тя почти трябваше да се приведе — а аз определено трябваше да го направя. Тя разви шала си, ръсна облаче метален прах, изкриви лице и започна да изтръсква дрехите си.

— Нямам представа — отговорих й аз, докато проверявах мобилния и качената от Тиа карта. — Стаята я няма на картата.

— Ниски тавани — продължи Меган. — Врата с код. Интересно.

Тя ми подхвърли раницата.

— Постави експлозив на дупката. Аз ще проверя тук.

Аз бръкнах в раницата за взрива, а тя разби вратата без устройство за електронни карти и продължи през нея. Поставих малкото устройство на отворената от мен дупка, а после забелязах кабели в долната част на стената.

Последвах ги и проучвах участък от пода, когато Меган се върна.

— Има още две стаи като тази — обясни тя. — В тях няма хора, малки са и са построени около асансьорната шахта. Най-много мога да предположа, че тук би трябвало да е оборудването за пещите и за поддръжката на асансьорите, но вместо това са скрили тези стаи тук и са ги махнали от схемата на сградата. Чудя се дали няма разстояние и между другите етажи — ако и там има скрити стаи.

— Погледни това — казах аз и посочих това, което бях открил.

Тя коленичи до мен и огледа стената и кабелите.

— Експлозиви — каза тя.

— Стаята вече е подготвена за взривяване — допълних аз. — Зловещо, а?

— Каквото и да има тук — разсъди Меган — трябва да е важно. Достатъчно важно, та да си струва разрушаването на цялата електроцентрала, за да не се допусне да бъде открито.

И двамата погледнахме компютрите.

— Какво правите вие двамата? — върна се гласът на Коуди във връзката ни.

— Открихме тази стая — обясних аз — и…

— Продължавайте — каза Коуди и ме преряза. — Проф и Ейбрахам току-що се натъкнаха на охранители и бяха принудени да ги застрелят. Пазачите са мъртви, телата им са укрити, но скоро ще ги търсят. Ако имаме късмет, ще разполагаме с няколко минути преди някой да е разбрал, че вече не патрулират.

Изругах и бръкнах в джоба си.

— Какво е това? — попита Меган.

— Една от универсалните взривни капсули, които взех от Диамант — казах аз. — Искам да видя дали работят.

Притеснено използвах електрическата лента, за да залепя малкото кръгло нещо на експлозива, който намерихме под подовата настилка. В джоба си носех детонатора му — този, който приличаше на писалка.

— Според картата, която Тиа ни даде — продължи Меган, — само две стаи ни делят от зоната с енергийните батерии, но всъщност сме малко под нея.

Спогледахме се и се разделихме, за да огледаме укритата стая. Може и да нямахме много време, но трябваше поне да опитаме да разберем каква информация съдържаше това място. Тя дръпна една етажерка и грабна наръч папки. За секунда се изправих и заотварях чекмеджета по бюрата. В едно имаше няколко чипа с данни. Хванах ги, махнах с тях към Меган и ги хвърлих в раницата й. Тя пусна вътре папките, после претърси друго бюро, докато аз вдигнах ръка към дясната стена и направих отвор за нас.

Тъй като скритата стая беше между два етажа, не бях сигурен как е свързана с останалата част на сградата. Направих дупката в стената в посоката, в която искахме да вървим, но я направих близо до тавана.

Тя се отвори в стая на третия етаж, но близо до пода — значи имаше някакво застъпване между нашата прикрита стая и третия етаж. Набързо погледнах картата и можах да схвана как са скрили стаята. На схемата асансьорната шахта бе показана като малко по-голяма, отколкото бе в действителност. Тя включваше и шахта за поддържане, която не съществуваше — и която обясняваше липсата на дръжки. Строителите са предполагали, че шахтата за поддръжка ще предостави път за обслужване на асансьора, но не са знаели, че всъщност в това пространство ще се намести скритата стая.

Меган и аз се изкатерихме на третия етаж през дупката. Минахме през стаята — някаква конферентна зала — и прекосихме друга, която беше наблюдателен салон. Изпарих стената и отворих дупка в дълго складово помещение с нисък таван. Това беше целта ни — складът, където пазеха батериите.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)