Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Набрах се и пропълзях вътре.
Щом влязох, помогнах на Меган да се надигне и да излезе от шахтата. Тя се поколеба, преди да поеме ръката ми, а после, щом се провря, мина покрай мен без да каже и дума. Изглежда отново беше станала студена към мен, може би дори малко зла.
Коленичих до дупката в асансьорната шахта. Не можех да се отърва от усещането, че току-що е станало нещо много странно. Първо охраната не ни видя, после Меган премина от отварянето към мен до пълното затваряне за броени секунди. Дали не беше променила мнението си за споделеното с мен? Дали не се притесняваше, че ще кажа на Проф, че не подкрепя убиването на Стоманеното сърце?
— Какво е това място? — попита Меган от центъра на малката стая. Таванът бе толкова нисък, че тя почти трябваше да се приведе — а аз определено трябваше да го направя. Тя разви шала си, ръсна облаче метален прах, изкриви лице и започна да изтръсква дрехите си.
— Нямам представа — отговорих й аз, докато проверявах мобилния и качената от Тиа карта. — Стаята я няма на картата.
— Ниски тавани — продължи Меган. — Врата с код. Интересно.
Тя ми подхвърли раницата.
— Постави експлозив на дупката. Аз ще проверя тук.
Аз бръкнах в раницата за взрива, а тя разби вратата без устройство за електронни карти и продължи през нея. Поставих малкото устройство на отворената от мен дупка, а после забелязах кабели в долната част на стената.
Последвах ги и проучвах участък от пода, когато Меган се върна.
— Има още две стаи като тази — обясни тя. — В тях няма хора, малки са и са построени около асансьорната шахта. Най-много мога да предположа, че тук би трябвало да е оборудването за пещите и за поддръжката на асансьорите, но вместо това са скрили тези стаи тук и са ги махнали от схемата на сградата. Чудя се дали няма разстояние и между другите етажи — ако и там има скрити стаи.
— Погледни това — казах аз и посочих това, което бях открил.
Тя коленичи до мен и огледа стената и кабелите.
— Експлозиви — каза тя.
— Стаята вече е подготвена за взривяване — допълних аз. — Зловещо, а?
— Каквото и да има тук — разсъди Меган — трябва да е важно. Достатъчно важно, та да си струва разрушаването на цялата електроцентрала, за да не се допусне да бъде открито.
И двамата погледнахме компютрите.
— Какво правите вие двамата? — върна се гласът на Коуди във връзката ни.
— Открихме тази стая — обясних аз — и…
— Продължавайте — каза Коуди и ме преряза. — Проф и Ейбрахам току-що се натъкнаха на охранители и бяха принудени да ги застрелят. Пазачите са мъртви, телата им са укрити, но скоро ще ги търсят. Ако имаме късмет, ще разполагаме с няколко минути преди някой да е разбрал, че вече не патрулират.
Изругах и бръкнах в джоба си.
— Какво е това? — попита Меган.
— Една от универсалните взривни капсули, които взех от Диамант — казах аз. — Искам да видя дали работят.
Притеснено използвах електрическата лента, за да залепя малкото кръгло нещо на експлозива, който намерихме под подовата настилка. В джоба си носех детонатора му — този, който приличаше на писалка.
— Според картата, която Тиа ни даде — продължи Меган, — само две стаи ни делят от зоната с енергийните батерии, но всъщност сме малко под нея.
Спогледахме се и се разделихме, за да огледаме укритата стая. Може и да нямахме много време, но трябваше поне да опитаме да разберем каква информация съдържаше това място. Тя дръпна една етажерка и грабна наръч папки. За секунда се изправих и заотварях чекмеджета по бюрата. В едно имаше няколко чипа с данни. Хванах ги, махнах с тях към Меган и ги хвърлих в раницата й. Тя пусна вътре папките, после претърси друго бюро, докато аз вдигнах ръка към дясната стена и направих отвор за нас.
Тъй като скритата стая беше между два етажа, не бях сигурен как е свързана с останалата част на сградата. Направих дупката в стената в посоката, в която искахме да вървим, но я направих близо до тавана.
Тя се отвори в стая на третия етаж, но близо до пода — значи имаше някакво застъпване между нашата прикрита стая и третия етаж. Набързо погледнах картата и можах да схвана как са скрили стаята. На схемата асансьорната шахта бе показана като малко по-голяма, отколкото бе в действителност. Тя включваше и шахта за поддържане, която не съществуваше — и която обясняваше липсата на дръжки. Строителите са предполагали, че шахтата за поддръжка ще предостави път за обслужване на асансьора, но не са знаели, че всъщност в това пространство ще се намести скритата стая.
Меган и аз се изкатерихме на третия етаж през дупката. Минахме през стаята — някаква конферентна зала — и прекосихме друга, която беше наблюдателен салон. Изпарих стената и отворих дупка в дълго складово помещение с нисък таван. Това беше целта ни — складът, където пазеха батериите.