Стоманеното сърце

Може и да не бяха толкова тежки, колкото си мислех, но все пак бяха някак си обемисти. Извадихме останалото оборудване от раницата на Меган, а после извадихме по-малката торба, която бяхме натъпкали на дъното. Успях да напъхам четири от батериите вътре, докато Меган прехвърляше останалите ни неща — няколко взривни заряда, въже и амуниции — в по-малката си чанта. Имахме и лабораторни дрехи за дегизировка. Оставих ги навън — подозирах, че ще ни трябват, за да се измъкнем.

— Как са Проф и Ейбрахам? — попитах аз.

— Излизат — отговори Коуди.

— Ами нашето излизане? — продължих. — Проф каза, че не бива да се връщаме по асансьорната шахта.

— Имате ли лабораторно облекло? — поинтересува се Коуди.

— Разбира се — отвърна ми Меган. — Но ако влезем в коридорите, може и да запишат лицата ни.

— Това е риск, който всички ние трябва да поемем — обясни Коуди. — Първата експлозия е след две минути.

Наметнахме лабораторните престилки, аз приклекнах и оставих Меган да ми помага да нарамя раницата с батериите. Беше тежка, но въпреки това можех да се движа доста добре. Меган облече своята лабораторна престилка. Стоеше й добре, но на нея каквото и да е би й стояло добре. Тя преметна по-леката си чанта на рамо и после изгледа пушката ми.

— Може да бъде разглобена — обясних аз, докато свалях приклада от оръжието, после извадих магазина и патрона от патронника. Вдигнах предпазителя за всеки случай и после поставих нещата в чантата й.

На престилките беше избродирано логото на Станция Седем, а и двамата имахме фалшиви баджове, с които да се придвижваме. Дегизировката никога не би ни позволила да влезем — охраната беше твърде строга — но в ситуация на хаос щеше да ни изведе.

Постройката се разтърси със зловещ грохот — експлозия номер едно. Тя най-вече трябваше да даде повод за евакуация, а не толкова да нанася истински щети.

— Давайте! — ревна Коуди в ушите ни.

Изпарих ключалката на вратата към стаята и двамата нахлухме в коридора. От вратите надзъртаха хора — изглеждаше оживен етаж, дори и нощно време. Някои от хората бяха чистачи в сини комбинезони, но други бяха техници в лабораторни облекла.

— Експлозия! — дадох всичко от себе си, за да изглеждам паникьосан. — Някой напада сградата!

Хаосът настъпи веднага и ние скоро бяхме понесени от бягащата от станцията тълпа. Тридесетина секунди по-късно Коуди възпламени втората експлозия на един от по-горните етажи. Земята потрепери и хората около нас в коридора запищяха и взеха да гледат тавана. Някои от хората, които бяха около десет, стискаха малки компютри или чанти за книжа.

Всъщност, нямаше нищо, от което да се плашат. Началните експлозии бяха поставени в места без хора, а и нямаше да съборят зданието. Щеше да има четири ранни взрива, приготвени, за да изкарат всички цивилни вън от централата. После можеха да започнат истинските детонации.