Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
— Впечатлен съм — проговори един глас в ухото ми. Гласът на Проф. Почти подскочих от шок, което щеше да е много лошо. Трябва да се е включил с мобилния си в моето видеопредаване, а и можеше да следи образите от камерата в безжичното ми устройство.
— Дупките са точно и добре оформени — продължи Проф. — Продължавай така и скоро ще бъдеш добър колкото Ейбрахам. Може вече и да си надминал Коуди.
— Звучите притеснен от нещо — казах аз между две стъпенки.
— Не притеснен. Просто изненадан.
— Трябваше да се направи — продължих аз и сумтях, докато се набирах покрай още един етаж.
Проф замълча за известно време.
— Така е. Виж, не можете да се изтеглите по същия път. Ще отнеме много време, тъй че трябва да се изнесете от другаде. Тиа ще ви обясни откъде. Чакайте първата експлозия.
— Разбрано — отвърнах аз.
— И, Дейвид — добави Проф.
— Да?
— Добра работа.
Усмихнах се и се набрах отново.
Продължихме да се катерим нагоре по асансьорната шахта. Тревожех се, че в някакъв момент асансьорът ще слезе надолу, при все че в такъв случай щеше да се размине с нас на няколко сантиметра. Намирахме се от страната на шахтата, където трябваше да има стълба. Просто не бяха поставили такава.
Може би Стоманеното сърце е гледал същите филми като нас, помислих си навъсено, когато най-накрая подминахме втория етаж. Още един за изкачване.
Мобилният изцъка в ухото ми. Погледнах го на китката си — някой беше заглушил канала ни.
— Не харесвам това, което направи на групата — обади се Меган с неясен глас.
Изгледах я през рамо. Носеше раницата с екипировката ни вътре, а носът и устата й бяха завити с шала. Очите й ме гледаха яростно, слабо осветени от блясъка на закачения на ръката й мобилен. Красиви очи, които надзъртат над покривалото на шала.
И огромната черна яма, зинала зад нея. Тпруу. Залитнах замаян.
— Слонце — продължи тя. — Бъди съсредоточен.
— Ти си тази, която каза нещо! — прошепнах аз и се обърнах. — Какво значи, че не харесваш какво съм направил на групата?
— Преди да се появиш ти, щяхме да се изнасяме от Нюкаго — каза Меган от ниското. — Да ударим Случайност и после да си тръгваме. Ти ни накара да останем.
Продължих да се катеря.
— Но…
— О, просто млъкни и поне веднъж ме остави да говоря.
Млъкнах.
— Присъединих се към Възмездителите, за да убивам Епични, които го заслужават — продължи Меган. — Нюкаго е едно от най-безопасните и най-стабилни места в целите Разединени Щати. Не смятам, че трябва да убиваме Стоманеното сърце, и не ми харесва как превзе отвътре екипа, за да водиш личната си война срещу него. Брутален е, вярно, но действа по-добре от повечето Епични. Не заслужава да умре.
Думите ме смаяха. Не мислела, че трябва да убиваме Стоманеното сърце? Той не заслужавал да умре? Това беше лудост. Устоях на импулса да погледна отново надолу.
— Сега мога ли да говоря? — попитах аз и направих още две дръжки.
— Окей, става.
— Ти луда ли си? Стоманеното сърце е чудовище.
— Да. Съгласна съм. Но той е ефективно чудовище. Виж, какво правим ние днес?
— Разрушаваме една електроцентрала.
— А колко градове все още имат електроцентрали? — попита тя. — Знаеш ли въобще?
Продължих да се катеря.
— Израснах в Портланд — обясни тя. — Знаеш ли какво стана там?
Знаех, въпреки че не казах. Не беше нещо хубаво.
— Войните за надмощие между Епичните оставиха града в развалини — продължи Меган с по-тих глас. — Нищо не остана, Дейвид. Нищо. Целият Орегон е пустош; даже дърветата са изчезнали. Няма никакви електростанции, пречиствателни станции за вода или бакалници. И Нюкаго щеше да представлява това, ако Стоманеното сърце не се беше намесил.
Продължих да се катеря, а потта ме гъделичкаше по врата. Мислех за промяната в Меган — тя охладня към мен веднага след като заговорих за премахването на Стоманеното сърце. Най-зле се беше отнасяла с мен, когато бяхме постигали напредък — когато отидохме да вземем плановете ми и когато разбрах как да убия Повелителя на нощта.
Не моето „импровизиране“ я е настроило срещу мен. Били са намеренията ми. Успехът ми да убедя групата да вземе на мушка Стоманеното сърце.
— Не искам да съм причината отново да стане нещо като Портланд — продължи Меган. — Да, Стоманеното сърце е ужасен. Но е от такъв вид, с когото хората могат да живеят.
— Защо не напусна тогава? — попитах я аз. — Защо си тук?
— Защото съм Възмездител — отговори тя. — И не е моя работа да възразявам на Проф. Ще си свърша работата, Колене. Ще я свърша добре. Този път обаче мисля, че правим грешка.