Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Бягахме бързо по коридорите и стълбищата и внимавахме да вървим с наведени глави. Тук имаше нещо странно, и докато тичахме, аз разбрах какво е то. Сградата бе чиста. Подовете, стените, стаите… твърде чисти. Докато сме влизали е било твърде тъмно, за да го забележа, но на светло ми изглеждаше твърде непривично. Долните улици изобщо не бяха тъй чисти. Не беше уместно всичко да е така излизано и спретнато.
Докато търчахме, стана ясно, че мястото е достатъчно голямо и че никой служител няма да познава всички работещи тук; въпреки разузнавателните сведения, че хората от сигурността имали лицата на всички служители в папки, които сверявали с базата данни, никой не ни спря.
Повечето от охраната, и те притеснени от експлозиите като всички останали, тичаха с растящото множество, и това още повече отслаби страховете ми.
Всички ние заляхме последната стълба и се появихме във фоайето.
— Какво става? — изрева един от охранителите. Стоеше до изхода с извадено и насочено оръжие. — Някой видял ли е нещо?
— Епичен! — произнесе Меган без дъх. — Облечен в зелено. Видях го да върви през сградата и да изстрелва енергийни заряди!
Гръмна и третата експлозия и разклати сградата. Последваха я поредица по-малки взривове. Други групи хора плъпнаха от близки стълбища и от коридорите на приземния етаж.
Охранителят изруга и след това постъпи мъдро. И той побягна. Не се очакваше да се изправи срещу Епичен — даже можеше да си навлече неприятности за това, дори и Епичният да действаше срещу Стоманеното сърце. Обикновените хора не се занимаваха с Епичните и толкова. В Разединените Щати това беше най-висшият закон.
Изнесохме се от електроцентралата на площадката. Хвърлих поглед назад и видях от огромната постройка да се издигат стълбове дим. Докато гледах, следваща серия малки експлозии се задейства на една висока редица прозорци; всяка експлозия проблясваше в зелено. Проф и Ейбрахам не просто бяха поставили бомби, а светлинно шоу.
— Това е Епичен — промълви някаква жена до мен. — Кой би бил толкова глупав…
Подхвърлих една усмивка към Меган и двамата се включихме в устремилия се към портите в оградата на площадката човешки поток. Охраната опита да задържи хората вътре, но при следващия взрив се отказаха и отвориха вратите. Меган и аз последвахме останалите на тъмните улици на града и оставихме зад себе си димящото здание.
— Камерите на охраната все още работят — съобщи Коуди на всички по открития канал. — Все още евакуират сградата.
— Задръжте последните експлозии — спокойно нареди Проф. — Хвърлете листовките обаче.
Отзад дойде леко изпукване и разбрах, че от горните етажи са били изстреляни листовки, съобщаващи за идването на нов Епичен в града; сега те се носеха над града. Наричахме го Светлина — избраното от мен име. Листовката бе изпълнена с пропаганда, която призоваваше Стоманеното сърце да се покаже и твърдеше, че Светлина бил новият господар на Нюкаго.
Меган и аз бяхме в колата си преди Коуди да даде сигнала за отбой. Седнах зад волана, но Меган влезе през същата врата и ме избута на мястото на пътника.
— Мога да шофирам — заявих аз.
— Ти унищожи последната кола с каране из един квартал, Колене — каза тя и подкара машината. — Струва ми се, че събори два знака. А и май видях останките на някакви кофи за боклук, докато бягахме.
На устните й се появи слаба усмивка.
— Грешката не беше моя — заявих аз, окрилен от успеха ни, докато гледах как Станция Седем стърчи в тъмното небе. — Ония боклукчийски кофи си го търсеха. Нахални слонцета.
— Взривявам големия — изрече в ухото ми Коуди.
В сградата отекна верига от взривове; предположих, че сред тях са и поставените от Меган и от мен експлозиви. Сградата потрепери и огньове погълнаха прозорците.
— Ха — сконфузено каза Коуди. — Не я събори.
— Достатъчно добре — отвърна Проф. — Следите от влизането ни са изчезнали, а и централата всеки момент ще спре да работи.
— Да — съгласи се Коуди. Можех да чуя разочарованието в гласа му. — Просто исках да бъде малко по-драматично.
Извадих детонатора-писалка от джоба си. Вероятно нямаше да свърши нищо — поставените от нас по стените взривове вероятно вече бяха задействали другите на пода. Все пак натиснах върха на писалката.
Последвалата експлозия беше около десет пъти по-силна от предишната. Колата ни се разтърси и над града се посипаха отломки, заваля прахоляк и парчета камък. Меган и аз се обърнахме в седалките навреме, за да видим как електроцентралата рухва с ужасно скърцане.
— Уха — каза Коуди. — Гледай само. Май някоя от батериите е гръмнала.