Стоманеното сърце

Отново не ми отговори.

— Няма да ти каже къде е бил, Колене — обясни Меган, изопнала се на бюрото. — Привиквай с това. Проф често го изпраща с тайни задачи.

— Но… — произнесох аз и се почувствах уязвен. Мислех си, че съм си извоювал място в екипа.

— Не се натъжавай, Дейвид — отвърна Ейбрахам и хвана лост, за да отвори едно от сандъчетата. — Не става дума за доверие. Трябва да пазим някои неща в тайна, дори в групата, в случай че някой от нас попадне в плен. Стоманеното сърце си има свой начин да се добира до това, което хората крият — никой освен Проф не бива да знае всичко, което вършим.

Беше добро обяснение и вероятно затова не можех да зная и за други клетки на Възмездителите, но все пак бе дразнещо. Докато Ейбрахам отваряше следващо сандъче, бръкнах в торбичката на кръста си и измъкнах тензора. С него изпарих дървените капаци на няколко сандъка.

Ейбрахам повдигна вежда към мен.

— Какво? — попитах аз. — Коуди ми каза да продължа да се упражнявам.

— Ставаш доста добър — рече Ейбрахам. После бръкна в едно от отворените от мен сандъчета и извади ябълка, вече покрита със стърготини. Малко се оцапа, докато я извади.

— Твърде добре — продължи той. — Но понякога лостът е по-ефективен, а? Освен това можем да поискаме да използваме повторно тези сандъчета.

Въздъхнах, но кимнах. Беше просто… е, трудно. Трудно беше да забравя усещането за сила, което изпитах при проникването в електроцентралата. Като правех дупки в стените и създавах опорите, можех да подчинявам материята на волята си. Колкото повече използвах тензора, толкова повече се запалвах от възможностите му.

— Също така е важно — поде Ейбрахам — да избягваме да разкриваме какво можем. Представи си всички да знаеха за тези неща, а? Светът щеше да е различен и много по-труден за нас.

Кимнах и неохотно оставих тензора настрана.

— Твърде неприятно, че трябваше да оставим онази дупка и Диамант я видя.

Ейбрахам се подвоуми съвсем за малко.

— Да — съгласи се той. — Твърде неприятно.

Помогнах му да разтовари провизиите, към нас се присъедини Меган и заработи с характерната си ефективност. Тя завърши с надзираване и с указания къде да подреждаме различните храни. Ейбрахам приемаше нарежданията й без оплаквания, въпреки че тя беше по-млад член на групата.

Към средата на разтоварването Проф излезе от кабинета си за планиране. Дойде при нас, докато преглеждаше някакви книжа в папка.

— Научи ли нещо, Проф? — попита го Ейбрахам.

— По изключение, слуховете се носят както ни отърва — отговори Проф и хвърли папката на бюрото на Тиа. — В града се носят новини за нов Епичен, дошъл да предизвика Стоманеното сърце. Половината Нюкаго говори за това, докато другата половина се барикадира в мазетата си и чака битката да отмине.

— Това е чудесно! — изкоментирах аз.

— Да — Проф изглеждаше притеснен.

— Какво не е наред тогава? — попитах аз.