Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Както и да е, ченгето се разкара. Взех разрешителното, сложих го на предното стъкло, заключих колата и тръгнах към Федерал Плаза 26.
Беше наистина хубав ден и всички на улицата изглеждаха радостни, че са живи. Аз също. Обзалагам се, че дори Асад Халил беше радостен, че е жив. Беше прекарал една чудесна неделя. Петима мъртви. Почти шестима. И може би още няколко, за които все още не знаехме. Изумително. Ако приемех, че бакшишът Амир е бил убит от задника Халил, това означаваше, че Халил е бил в Манхатън вчера, на няколко пресечки оттук. Значи първо окръг Съливан, после републиканското летище, Дъгластън, Куинс и накрая Манхатън. Движеше се бързо, също като миналия път.
Преди три години Асад Халил беше дошъл в Америка да убие останалите живи пилоти от американските ВВС, бомбардирали Триполи през 1986 г. Имената на пилотите би трябвало да са строго секретна информация и никой във Вашингтон не искаше американското общество, военните или светът да знаят, че в американската сигурност е направен пробив и че американски служители са били убити в домовете си, защото са си свършили работата отвъд океана. Подобно нещо не би се отразило добре на бойния дух или на онова, което днес се нарича вътрешна сигурност. И определено не би се отразило добре на имиджа на американската мощ.
Ето защо от Вашингтон не казаха нито дума за онези убийства преди три години и успяха да попречат на пресата да намери връзката между тях. Същото се случваше и сега.
Този път обаче разбирах какво става. И затова изходът щеше да е различен. Не непременно по-добър от предишния път, но различен.
24
Пред Федерал Плаза 26 има будки на охраната, която е поета от частната фирма Уакенхът Секюрити. Това положение е израз на някакво напредничаво мислене от Вашингтон, което минава под названието „аутсорсинг“. Така де, защо да използваш опитни федерални служители, които трябва да изпълняват дълга, когато за два пъти повече пари можеш да получиш някакъв дебелак с тъпа униформа, който има проблем с изваждането на пистолета от кобура? Можете да ме наречете циник, но май виждам как някои хора правят сериозни пари от подобни държавни контракти. Май няма да е зле и аз да се „аутсорсна“.
Както и да е, минах през охраната и влязох в сградата през входа на Дуейн Стрийт. Голямото лоби се охраняваше от втори ешелон, този път от предприятие на име „ФБР-полиция“. Охранителите бяха униформи и юрисдикцията им беше строго ограничена в рамките на федералната собственост. Така че, ако терористите започнеха да стрелят от тротоара, на теория ФБР-полиция можеше единствено да гледа от прозорците и да окуражава с викове онези от Уакенхът. Надявах се, ако това се случи, някой да се сети да се обади на НЙПУ. Насочих се към охранявания район около асансьорите. Федерал Плаза 26 е, както можете да се досетите от името, правителствена сграда и нейните 44 етажа дават подслон на различни ядящи данъци агенции, повечето пълни с цивилни служители, измъчващи се до смърт върху въпроса как най-добре да служат на американското общество.
Етажите от 22 до 29 обаче са друга работа. Именно там се замират ФБР и Антитерористичната спецчаст наред с други охраняващи закона и националната сигурност организации, които ще оставим неназовани. Добре де, ще назова една от тях — ЦРУ. Всъщност по-голямата част от офисите им са от другата страна на Дуейн Стрийт, на Бродуей 290, по-нова и по-хубава федерална сграда, но имаме щастието да приютим неколцина другари по оръжие и при нас. И обратно, имаме хора от ФАТС на Бродуей 290. Предполагам, че целта на това е да не слагаме всичките си яйца в една кошница в случай, че някой самолет или камион-бомба види сметката на някоя от сградите. В най-лошия случай — и двете. Стават такива гадости. Именно затова си имаме „Уакенхът“. И именно затова имам медал „Сейнт Майкъл“ в чекмеджето на бюрото си.
Също на Федерал Плаза 26 се намира Дирекция имиграция и митници, която работи в тясна връзка с нас за откриването на нелегално пребиваващи чужденци, които биха могли да застрашат националната сигурност. Вършат си добре работата, особено след 11/9, но за съжаление миналия месец спипаха чистачката ми от Коста Рика — подозирам, че Том Уолш им е подшушнал за нея. Майтап?
Приближих дебелите плексигласови стени, които ограждаха асансьорите, и вкарах кода си, за да отворя вратата. Познавам повечето от „ФБР-полиция“ и те също ме познават, но за да се покажа като примерен и прилежен служител, извадих документите си, а един тип, Уолт, каза: