Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Съжалявам за случилото се с детектив Хейтам и семейството му.
— И аз. Някакви новини по случая?
Той поклати глава.
— Само каквото има по вестниците. Ама че жалко. Така де, ченге да бъде убито от обирджия.
— Да. — Уолт не спомена срещата на Кейт с побъркания парашутист, така че явно вестта за това още не се беше разпространила.
Дойде един асансьор, качих се и натиснах бутона на 28 етаж, където Том Уолш си има голям ъглов кабинет.
Докато се качвах, се замислих за Асад Халил, който, така да се каже, бе свикал тази среща. Наистина уникален индивид, надарен с някаква природна интелигентност и добри примитивни инстинкти. Трябваше да му призная всеотдайността му към мисията и способността му да действа в чужда и враждебна обстановка. Така де, този тип беше някакъв шибан камилски жокей, който сигурно не можеше да направи разлика между банкомат и автомат за презервативи, но въпреки това го виждаме в Америка да скача от самолети, да си наема чартърни полети, да вижда сметката на хора в домовете и колите им и да изкарва всички нас последните тъпаци.
Вярно, беше добре обучен служител на либийското разузнаване и беше прекарал известно време в Европа. Но „либийско разузнаване“ е оксиморон и в общи линии. Халил беше прост селяк от една затънтена като външен кенеф страна, така че нищо от това не обясняваше постиженията му.
Вярно, при предишното си идване разполагаше с ресурси и бях сигурен, че сега също разполага — като покойния Амир, чиято глава Халил бе сбъркал с леден блок. Но местните либийци бяха само отчасти причина за успеха му — той имаше акъл и кураж. Още по-лошо — вярваше, че Бог е на неговата страна. И все пак… това не обясняваше находчивостта му в стил Джеймс Бонд и изтънчения му начин на действие. И тогава ми просветна.
Борис.
Излязох от асансьора и спрях в коридора. Борис. Бивш служител на КГБ, нает от либийското разузнаване да обучи Асад Халил. Борис не само беше обучил Халил на изкуството на убиване, заблуда, маскиране, измъкване и изплъзване. Той му беше обяснил как да се оправя в западния свят — практични неща като резервиране на билети, отсядане в хотел, уреждане на чартърен самолет, наемане на кола и всички останали неща, които бе правил тук преди три години и които правеше и днес. Освен това Борис говореше почти безупречен английски, научен в старата школа за американски проучвания на КГБ, и беше запознал мотивирания си ученик с по-фините детайли на американския английски.
И това доведе до следващата мисъл — Халил искаше да убие Борис.
Първият и единствен път, когато се срещнах с Борис, беше преди три години в централата на ЦРУ в Лангли, Вирджиния, малко след като Халил ни се беше изплъзнал. Всъщност самият Борис беше поискал да се срещне с мен и с Кейт. Бяхме прекарали приятен час в бъбрене за единственото общо нещо помежду ни — Асад Халил.
Борис беше посочил, че либийците са възнамерявали да сложат край на деловите си отношения с него и на живота му, след като предаде на Халил и последните си уроци. Той обаче беше успял с малко помощ от страна на ЦРУ да се измъкне жив от Либия и когато двамата с Кейт се срещнахме с него, снасяше информация на новите си приятели в Управлението, а покрай това сигурно споделяше и някои стари тайни на КГБ. А в замяна според стандартните процедури на ЦРУ, Борис щеше да получи американски паспорт и някакви други облаги, може би доживотна доставка на Марлборо и Столичная, по които, доколкото си спомням, доста си падаше.
Борис (без фамилни имена, моля) беше забележителен човек и би ми се искало да прекарам повече време с него, но това бе еднократна среща и бяхме заобиколени от копои на ЦРУ, които се държаха като съпруги и го подритваха под масата всеки път, когато той и водката започваха да приказват твърде много. Двамата с Кейт също бяхме съпровождани от неколцина от ФБР, които допринесоха за ограничаването на разговора. Спомням си обаче, че той спомена, че винаги е искал да види Ню Йорк и че може би ще се срещнем отново.
Спомням си също края на разговора, когато Борис сподели пред нас с Кейт следното за Асад Халил:
„Халил е съвършена машина за убиване и със сигурност ще се върне да убие онези, за които не е имал време“.
Вече и сам бях стигнал до това заключение, но нали съм все наопаки, отговорих:
„Той е обикновен човек“.
На което Борис отвърна:
„Понякога се чудя“.
Явно Асад Халил беше придобил митичен ореол в умовете на приятелите и враговете си, също като Карлос Чакала, така че ако успеех да се добера до него и да му прережа гърлото, сигурно щях да стана известен като Джон Кори Лъвоубиеца. По-добре от Джон Кори Неуправляемия. Нали? Двамата с Том Уолш щяхме да отлетим за Вашингтон за обяд в Белия дом.