Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Не. Защо?
— Просто питам. Мисля, че можете да приемете, че Асад Халил вече е извън вашата юрисдикция.
— Смятате, че е излетял с онзи Сайтейшън ли?
— Може би. Нали ви казах — миналия път използваше чартърни полети.
— Добре. Но Уолш като че ли смята, че все още може да е някъде тук.
— Вие си знаете — отвърнах уклончиво. — Нещо друго?
— Не. Съобщиха ми обаче, че вие не сте главен следовател по случая и че трябва да говоря само с онзи, който го е поел.
— Добре. Хайде обаче все пак да поддържаме връзка.
— Нямах предвид това.
— Но ми се обаждате — напомних му.
— Еднократна проява на вежливост.
Ясно. Казах му като ченге на ченге:
— Е, надявам се, че от ФБР също ще са вежливи с вас.
Нямаше какво да отговори на това, но сподели:
— Изтърсиха ми се цели шестима федерални агенти.
— Те са от правителството и са се изтърсили, за да ви помогнат — уверих го и му напомних: — В случая е замесена вътрешната сигурност, така че могат да поискат от вас да вършите или казвате — или да не вършите или казвате — някои неща, които според вас би трябвало да вършите или казвате.
Той не отговори. Пак нямаше какво.
— Като например, смятате ли да разговаряте с жертвата? — продължих.
Той отново не отговори и разбрах, че от ФБР вече са му казали да забрави за разговор с Кейт.
— Казаха ми, че ще преместят съпругата ви утре сутринта — каза следовател Милър.
Това вече беше новина. Явно искаха да я изведат от юрисдикцията на щатската полиция и да я върнат в Манхатън, където можеха да държат нещата потулени и да не допуснат изтичане на информация.
Като че ли темите ни за разговор се изчерпаха, така че казах:
— Благодаря, че се обадихте.
— Дръжте ме в течение как се развиват нещата.
Не можех да му обещая подобно нещо, но казах:
— Ако го намеря, ще ви уведомя незабавно.
— А ако той ви намери, ще разбера от новините — засмя се той.
„Хич не е смешно, следовател Милър“.
Затворих и продължих по щатската магистрала, после излязох на автострадата, чийто знак обещаваше: НЮ ЙОРК 80 КМ.
Включих радиото и преслушах няколко местни станции да видя дали ненормалният парашутист не е влязъл в новините, но не чух нищо. Говорителят премина на национални новини и вече бях сигурен, че въздушният инцидент няма да бъде споменат в медиите.
Значи ФБР и ФАТС бяха свършили половината от работата си — бяха задържали пресата на тъмно и бяха снесли куп глупости на местната полиция. Сега федералните можеха да контролират издирването на Халил и сами да решат какво да правят с него, ако го пипнат.
Вестниците със свободни колонки можеха да изхабят малко мастило за убийствата, но бях сигурен, че това ще са само съобщения без никакви спекулации и никакъв намек за връзка помежду им.
Влязох в Ню Джързи и шофьорите моментално обезумяха — лъкатушеха от една страна на друга, набиваха спирачки без никаква причина и даваха сигнали, противоположни на онова, което смятаха да направят. От човек се очаква да остави ума си да се зарее, когато кара в Ню Джързи, затова престанах да обръщам внимание на пътя и се замислих за онова, което ми беше казал Винс Парези.
Май тази обедна среща в кабинета на Уолш се очертаваше да бъде посветена не толкова на Асад Халил, колкото на Джон Кори. Явно се бях превърнал в проблем.
Обикновено не съм параноичен относно кариерата си, защото, първо, съм добър в това, което правя, и, второ, работата не ми трябва. Старият ми приятел Дик Карнс, бивш служител на НЙПУ, сега частен детектив, разследващ миналото на заподозрени лица (бизнес, който процъфтя след 11/9), ми предлага да му стана партньор.
„Два пъти по-малко работа, два пъти повече пари, никакви шефове и никакви глупости“.
Звучи ми като кътче от рая. Но засега определено предпочитах да стоя с федералните, докато двамата с господин Халил не се срещнем за един последен път.
23
Докато приближавах тунела Холанд, погледнах през река Хъдсън към мястото, където се бяха издигали Близнаците. Гениите, захванали се с възстановяването на Световния търговски център, все още спореха какво да построят там и със скоростта, с която работеха, щяха да минат най-малко още две или три години, преди да поставят първата колона. Междувременно дупката в земята се бе превърнала в една от най-големите туристически атракции и постоянно напомняне за един отвратителен ден.