Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
„Любимите на президента наденички гушнати прасенца специално за вас, господин Кори“.
Имаше и вероятност хората във Вашингтон да не погледнат така положително на убиването на Халил.
„Обвиняваме ви в предумишлено убийство, детектив Кори“.
Предумишлено? Мислил бях за това само преди три години.
Така или иначе, Борис беше завършил нашия час на чай с водка със следните думи: „Във всеки случай поздравявам Ви, че сте оцелели. Не губете нито миг от живота си“.
Благодаря за съвета. Надявах се и самият Борис да се е възползвал от него. С две думи — харесвах го, но не харесвах онова, което бе направил, а именно — че е създал чудовище. И бях сигурен, че Борис също щеше да съжалява — ако вече не се бе срещнал с творението си.
Но ако Борис беше жив, трябваше да го открия и да го предупредя, че някогашният му ученик се е върнал в САЩ, за да уреди някои стари сметки. Естествено, трябваше да приема, че от ЦРУ вече са се погрижили за информатора си, но пък с тези типове човек никога не може да е сигурен от кого вече нямат нужда.
Освен добронамерения ми мотив да предупредя Борис исках също да се допитам до него как най-добре да се добера до Асад Халил. Борис със сигурност щеше да има нещо наум. Макар че най-вероятно щеше да ме посъветва да се наведа и да кажа сбогом на задника си.
И накрая, ако Борис все още бе жив, от него ставаше добра стръв. Нали така?
Всъщност стръвта за Лъва беше в изобилие — моя милост, Борис, Джордж Фостър, а вероятно и други хора, за които не знаехме. Плюс Кейт, ако Халил беше разбрал, че е жива.
Разбира се, да не забравяме и Чип Уигинс, бившия летец от ВВС, чиято бомбена мисия над Либия беше дала началото на тази прискърбна верига събития. Бях обаче абсолютно сигурен, че Чип Уигинс вече се е срещнал с Асад Халил и съответно — с неизбежната си участ. „Ще се върне да убие онези, за които не е имал време“. Бях сигурен, че на тази среща ще науча резултата от издирването на Уигинс.
Отворих вратата на коридора с личния си код и докато вървях към кабинета на Том Уолш, си помислих, че няма да е зле да забравя за Борис по време на срещата. Така де, от ФБР правят същото с мен, нали? Като при случая с иранския дипломат, че отивал в Атлантик Сити. Каквото повикало, такова се обадило.
25
Кати, секретарката на Том Уолш, ме поздрави и каза:
— Господин Уолш ще дойде всеки момент. Влизайте и сядайте.
— Благодаря — Забравих за протокола и я попитах — Той къде е?
Тя се поколеба за момент.
— Отсреща.
Което означаваше Бродуей 290, иначе казано — ЦРУ. Влязох в ъгловия кабинет на Уолш. Капитан Парези вече се беше настанил на кръглата заседателна маса срещу специален агент на ФБР Джордж Фостър. Изглеждаха мрачни. Забелязах също, че са сервирани бутилки вода (което означава дълга среща) и че няма бележници. Значи нищо не биваше да излезе от тази стая. Здрависах се с двамата.
— Как е Кейт? — попита Джордж.
— Почива си, благодаря.
— Направо невероятно — отбеляза той.
— Джордж, точно ти знаеш по-добре от всеки друг, че не е невероятно — отвърнах.
Той кимна.
Джордж присъстваше на срещата, защото беше участник и свидетел на събитията на летище Кенеди преди три години и според стандартната процедура на ФБР случаят Халил беше негов до живот — който се надявах да не бъде скъсен от гореспоменатия задник. И както казах, Джордж беше член на екипа Ловците на лъвове наред с Кейт, мен и Гейб Хейтам, който пък беше нашият спец по арабските въпроси.
Размених няколко думи с капитан Парези, който се държеше малко хладно, което пък означаваше, че неговият шеф Том Уолш, вече е определил тона спрямо Джон Кори.
Няма значение, че жена ми едва не беше убита — нали сега беше добре. Колкото до това, че неотдавна бях спасил света от ядрена катастрофа — ами, както обичаме да казваме тук, какво си направил за нас напоследък?
— Няма да бъда изваден от този случай — казах на Парези.
Той отговори заобиколно:
— Ценим всеотдайността ти и миналия ти опит със заподозрения.
За да утвърдя напълно тона, отговорих:
— Дрън-дрън.
Отидох до единия от големите прозорци. Ъгловият кабинет на Уолш гледа на юг и от двайсет и осмия етаж можех да видя по-голямата част от Долен Манхатън. На югоизток беше централата на НЙПУ, известна също като Полис Плаза 1 — подобна на крепост сграда от червени тухли, където работих мъничко преди много години и работата ме беше направила по-луд, отколкото си бях поначало. Но все пак бях научил как вървят нещата в Централата, което ми помогна на Федерал Плаза 26.