Последният скок на лъва

ФБР по принцип предпочита агентите му да са женени и с деца, но господин Уолш никога не се е женил, макар да има дългогодишна връзка с някаква юристка. Виждал съм по-добрата му половинка на няколко служебни събирания и веднъж в апартамента му. Двамата изглеждат добра партия — хладни, отчуждени, амбициозни и нарцистични. Не живеят заедно, но и да живееха, всеки от тях щеше да се нуждае от отделна спалня за егото си.

Минутата мълчание изтече и Том Уолш започна с:

— Открихме Чип Уигинс.

Тъй като добри новини нямаше, явно и тази бе лоша.

— Както и подозирахме, мъртъв — осведоми ни Уолш.

Значи пенсионираният офицер от ВВС Чип Уигинс беше мъртъв. Но Асад Халил все още бе тук. Друг на негово място щеше да си тръгне за вкъщи след изпълняването на милята. Халил обаче имаше нов списък на жертви, който включваше Кейт, семейство Хейтам и други, сред които вероятно и колегите ми на тази маса. Докато Уолш се консултираше с бележките си, размених погледи с Парези и Фостър. Естествено, Парези вече знаеше за смъртта на Уигинс, но Джордж Фостър изглеждаше изпадал и по-блед от обичайното. Отпи дълга глътка вода. Уолш продължи:

— Елууд Уигинс, известен също като Чип, е работил като товарен пилот за фирмата „Алфа Еър Фрейт“ със седалище Санта Барбара, Калифорния. — Последва допълнителна информация за Уигинс, която вече ми беше известна. Спомних си също, че Чип Уигинс бе свестен тип и свободи дух — някой би казал безотговорен — и трудно можеше да си го представиш в боен реактивен самолет, да пуска бомби по вражески цели. Беше преживял това, но не и последиците от него.

— И тъй, следвал е определена рутина, което не е добре, когато някой те търси — отбеляза Уолш.

Благодаря, че го споделяш, Том. Използвах възможността да напомня на всички, че съм работил по този случай.

— Уигинс летеше за „Алфа“ и преди три години, когато дамата с Кейт се срещнахме с него в дома му във Вентура. Сериозно го натиснахме да се премести или да смени работата.

Което беше моят начин да кажа, че сме направили всичко по силите си да извадим Уигинс от радара на Халил.

— Е, трябвало е да се вслуша в съвета ви — отбеляза Уолш. — Добре, ето как са се развили нещата. От местния клон на ФБР в Санта Барбара опитали да намерят Уигинс в неделя следобед, малко след като са получили искането от нас, но той не бил в дома си.

Запозна ни с издирването на Уигинс от ФБР, после продължи по същество:

— По-късно следобед един от агентите, Скот Фрейзър, отишъл до офиса на „Алфа Еър Фрейт“ на летище Санта Барбара. Първото, което забелязал, бил син Форд Експлорър на паркинга, който отговарял на описанието на колата на Уигинс. Това се потвърдило и от номера на автомобила. Когато Фрейзър влязъл в офиса на „Алфа Фрейт“, дежурният му казал, че Уигинс ще лети отново в неделя вечерта, но не можел да обясни защо колата му е паркирана отвън. Фрейзър поискал да види самолета на Уигинс и двамата отишли на стоянката. След като видял, че пилотската кабина е празна, Фрейзър влязъл в товарния салон.