Последният скок на лъва

Телефонът ми иззвъня.

Беше следовател Мат Милър. Поинтересува се за Кейт и след като разбра, че се връщам в Манхатън, каза:

— Конфискувахме колата, която открихме на паркинга на летището.

Каза също, че са снели отпечатъци, влакънца и т.н. Нямаше съмнение, че разполагаме с достатъчно веществени доказателства, показания на очевидци и косвени данни, за да осъдим Асад Халил за какви ли не престъпления. Оставаше ни единствено да го открием.

Самият Халил изобщо не се опитваше да прикрива престъпленията си и не даваше пукната пара, че оставя следи кой ги е извършил. Единственото, което го вълнуваше ако изобщо го вълнуваше нещо, бе да остане на крачка пред нас и да се върне в Пясъчландия с още резки по стоманата. А моята единствена грижа бе да не позволя това да се случи. Смених темата и попитах Милър:

— Разговаряхте ли с Крейг Хоузър? Шефът на парашутисткия клуб?

— Да. Лично. Не знае почти нищо за новопостъпилия, който се води заподозрян.

— Сигурен ли сте?

— Да… защо? Да не мислите, че знае повече от онова, което казва?

Никога не използвам положението си на полицай за уреждане на лични сметки, така че не трябваше да го правя и сега.

— Много е загрижен за съпругата ви — каза Милър. — Иска да я посети в болницата.

— Запишете го в списъка.

— Аз… какво…?

— Майтапя се. Хей, останалите от клуба направиха ли си другите два скока?

— Не. Нямаха тази възможност.

— Ясно. Зоната за приземяване се е превърнала в местопрестъпление. Добро основание.

„Ще си поискам да ми върнат парите“.

— Не, не е заради това. Старият самолет, който използваха, имал проблем при излитането. Един от двигателите се подпалил. Прекалено голям теч на масло или нещо подобно обясни Милър.

Аха! Знаех си. Само да кажа на Кейт.

— Няма нито един пострадал — увери ме Милър. Съдба. Зачудих се дали Синди е била на щурвала.

„Ралф, онзи двигател трябва ли да пуши така?“

— Освен това конфискувахме като доказателство видеозаписа на скока ви — съобщи Милър.

— Добре сте направили.

Той се поколеба за момент, после каза:

— Изгледах го. Невероятно. — И добави: — Вие сте храбър мъж, детектив Кори.

Така си е, но казах само:

— Значи сте видели на какво е способен Халил.

— Видях. Но той не е храбър. А луд.

— Вярно, малко му хлопа дъската — съгласих се. Нали вече му го бях казал.

— Добрах се до записа, преди операторът да успее да го продаде на вечерните новини — увери ме следовател Милър. — Освен това предупредих всички членове на клуба да не говорят пред пресата, докато тече разследването.

— Къде е видеозаписът? — попитах.

— У ФБР — отвърна той.

— Някой от ФБР или Антитерористичната спецчаст споменавал ли ви е за други нападения, които биха могли да са дело на заподозрения?