Последният скок на лъва

Свалих стъклото и ченгето каза:

— Само за държавни служители.

— Знам. Търся разрешителното. — Подадох му документите и размахах полицейската си значка, докато ровех под седалката. Защо Кейт всеки път го слага на различно място, по дяволите?

Ченгето, на чиято табелка пишеше Тимънс, ми върна документите.

— Благодаря, детектив.

И понечи да се разкара, но аз реших да се възползвам от шанса.

— Да знаете нещо за убийството на таксиметровия шофьор? Арабоамериканец. Либиец. Станало е… май вчера.

— Къде?

— Не знам. Колко таксиметрови шофьори от арабски произход са убити напоследък?

— Един. Вчера следобед, на Мъри Стрийт. Имаме описание на заподозрения.

— Значи има заподозрян?

— Да. Снимката му е в колата ми.

— Ясно. Хей, ако бяхте жена, къде щяхте да сложите разрешителното за паркиране?

Мислех си, че ще ми каже, че аз съм детективът, но той мъдро рече:

— Изобщо не бих и помислил да бръкна там.

— Ясно. Та как е бил очистен онзи тип?

— Нещо като ледокоп в главата.

— Ох. Как се казва жертвата?

Сигурен съм, че се чудеше защо не съм задал тези въпроси на шефа си, и си помислих, че отново ще поиска да ми види документите, но той отговори:

— Амир… и някаква арабска фамилия.

— Може да е в чантата й. Би ли сложила разрешителното в чантата си?

— Не зная. Но ще трябва да го намерите, иначе ще ви вдигнат колата. Тук е строго охранявана зона.

— Знам. Работя тук. — В зоната за вдигане на коли-бомби. — А как се казва заподозреният?

— Нямаме име.

— Но имате снимка.

— Да. Но без име. Интересно.

— Откъде дойде снимката?

— Не знам — отговори той. — Но търсим друг арабин. Последния път, когато са го видели, бил с тъмносиньо спортно сако, жълто-кафяви панталони и светлосиня риза.

Последния път, когато го видях аз, Халил носеше черен парашутистки екип и черен шлем. Предположих, че описанието е от пилотите — те сигурно бяха единствените останали живи, които можеха да кажат как е бил облечен.

— Има ли някакви особености около инцидента? — попитах.

— От отдел Убийства казват, че не е обир, така че май Абдул А е познавал Абдул Б и може би двамата са имали някакви разногласия.

— Ясно. След като нямате име обаче как може да сте сигурни, че заподозреният е арабин?

— Така ми казаха — отвърна той. — Онзи от снимката определено не е ирландец.

Припомних си афиша.

— Мургава кожа, пригладена черна коса, гърбав нос и очи на ненормален?

— Да. Снимката е в колата. Искате ли да я видите?

— Не.

— На пода е — каза Тимънс.

— Би трябвало да я държите на таблото.

— Не, разрешителното за паркиране. На пода зад вас е.

— Сериозно? — Обърнах се и наистина, проклетото разрешително беше на пода. Аз ли го бях сложил там?