Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
След няколко секунди благоговейно мълчание Парези каза:
— Разполагаме с такъв. Как се сети?
— Дай подробности.
— По-добре Уолш да ти ги даде.
— Добре. Само ми кажи дали са намерили мобилен телефон у мъртвия либиец.
— Не. Но в момента проверяваме записите на номера му.
— Отлична детективска работа. И къде се е появил този труп? Как е бил убит?
Парези подмина въпросите ми.
— Следваща тема. Съдебният лекар потвърди, че дъщерята на Гейб е умряла от наръгване с нож в сърцето. Нищо изненадващо. Съпругата пък е умряла от счупване на врата — Парези за момент замълча. — И онези цветя върху гърдите на дъщерята… Този тип е много безсърдечен убиец — заключи той. — Прави нещата отблизо и лично.
— Точно така. — Например използва телефона на Гейб, за да се обади на ченгетата, които току-що са открили три трупа в къщата. Халил никога не изпускаше възможността да ни бръкне в задниците. Ясно ли ви е вече?
Капитан Парези продължи:
— Въз основа на заключението на съдебния лекар за часа на смъртта, на откритото от двамата полицаи и на факта, че Халил не е претърсил къщата на Хейтам, вероятно сме се разминали с него с… може би само с няколко минути.
— А двамата полицаи вероятно са се разминали със смъртта си — осведомих го.
Последва мълчание, след което Парези каза:
— Ще ми се да бях пратил патрулна кола по-рано. Може би щяхме да… да предотвратим това. Съпругата всъщност е била жива, когато е пристигнала полицията. Умряла е в линейката.
— Давай нататък — казах. Парези мълчеше.
При предишното си идване Асад Халил беше или голям късметлия (той сигурно би казал, че е благословен) или много умен. Този път обаче беше направил почти фатална грешка с убийството на Гейб и семейството му. Това бе обнадеждаващ знак. Или просто еднократно недоглеждане от негова страна — а той се учеше от грешките си.
Парези се възползва от възможността да ми напомни:
— Твърде е вероятно ти да си следващият, който ще си има вземане-даване с него.
Да. Той много държи да се видим лично.
— Уолш и всички във Вашингтон го искат жив — напомни Ми Парези.
— Е, мислят си, че го искат, капитане. Но какво всъщност ще правят с него? Ако го заловим на територията на Съединените щати, не можем да го пратим в Гуантанамо. Наистина ли държат този тип да бъде съден от федералния съд в Ню Йорк, където може да каже неща, които пресата и публиката не бива да чуват? Все пак цялото дело е засекретено — напомних му.
— Това го знам. Влязох в САД. Във файла на Халил има повече хиксове, отколкото дори в моя живот.
Винс Парези се беше женил много пъти, така че схванах шегата и се засмях възпитано. Системата за автоматизирани досиета е еквивалент на Гугъл във ФБР. Достатъчна е само ключова дума и паролата ти, за да се запознаеш на практика с всеки случай — приключен или не — в базата данни на ФБР. Има обаче файлове с ограничен достъп, при които виждаш само редове хиксове.
Все пак можеш да научиш нещо от тези файлове — като например датата на създаването на файла или към кого трябва да се обърнеш, за да получиш пълен достъп. Аз обаче бях виждал файла на Халил и в него нямаше повече от онова, което можеше да се научи от афиша. Да не говорим за подсказка към кого да се обърнеш, за да разкараш хиксовете.
— Къде е досието, което сте водели с Гейб за Халил? — попита Парези.
— Ще го изровя, като пристигна в службата.
— Добре. Къде си сега?
— На живописното Шосе седемнайсет. На час и половина път от бюрото ми.
— Обади се, като дойдеш. По обяд имаме среща в кабинета на Уолш. Разполагаме с още информация, Уолш ще ти разкаже по-подробно.
— Кажи ми ти. Имам час и половина за убиване.
— Не искам да му съсипя презентацията.
— Кой ще присъства на срещата?
— Другият ловец на лъвове Джордж Фостър, ти и аз. Уолш иска нещата да останат в тесен кръг.
С други думи, скрити-покрити. Кейт и Гейб също щяха да участват, но групата Ловци на лъвове се смаляваше.
— Уолш смята, че си неуправляем и непредвидим — сподели капитан Парези. — Така че внимавай на срещата.
Неуправляем и непредвидим? Аз?
Изсипах остатъците от личинките в устата си, задъвках, сетих се за последния ми случай и му напомних:
— С Кейт спасихме света от ядрено унищожение.