Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Когато ви дам заповед, тръгвате напред с левия крак и ще крачите след оня войник. — Той посочи един пазач със знак на ефрейтор върху шлема. — Ще го следвате в колона и всеки, който напусне мястото си, след минута ще бъде на бесилката. Ясно ли е?
— Тъй вярно, сержант дьо Лунвил — извикаха всички.
— Ходом… марш!
Първият мъж в редицата, Били Гудуин, пристъпи напред, но беше очевидно, че Биго и Луис не могат да различат левия от десния си крак, и всички след ефрейтора се заклатушкаха. Минаха по дълъг коридор покрай вътрешния двор, където предния ден бяха изтърпели фалшивото обесване, качиха се по високо каменно стълбище и се озоваха в някакво помещение, където забързано вървяха служители от съда.
Ерик знаеше, че е мръсен като всички. Опитът да се почистят предната вечер не бе помогнал с нищо и те направо смърдяха. Ерик не се притесняваше от миризмата на пот, постоянен спътник на ковача, но сега беше отвратен от тежката смрад, която изпълваше носа му.
— Натам — каза дьо Лунвил. — За пръв път от два дни говореше със спокоен глас.
Влязоха в широка стая с шест вдигащи пара бъчви. Вратата се затвори и Ерик чу как я заключиха. Пазачите пристъпиха и отключиха белезниците и оковите им.
— Свалете тия парцали — каза ефрейторът.
Биго понечи да смъкне примката от врата си, но Лунвил изкрещя:
— Не това, свиньо! Ти си мъртвец и това ще ти го напомня. Смъквай другото! Всичко!
Мъжете се съблякоха. Ерик остави ботушите си до стената и видя как един слуга прибра смрадливите дрехи.
— Ще се срещнете с една много важна личност — каза дьо Лунвил. — Не може да смърдите. Мен това не би ме смутило, аз съм от долен род като вас, свине, и не съм никак деликатен; но другите не проявяват такава търпимост. — Той махна с ръка и няколко момчета, облечени с ливреите на двореца, донесоха кофи със сапунена вода, изляха ги без предупреждение върху Биго и Били Гудуин и се върнаха до буретата, за да ги напълнят отново.
— Измийте се! — изкрещя дьо Лунвил. — Искам ви така чисти, както не сте били никога през живота си!
Мъжете започнаха да търкат мръсотията, натрупана със седмици. Дадоха им люти мазила, за да ги втрият в косите си и да махнат всяка въшка — Ерик помисли, че ще му опада цялата коса — но когато свършиха, стоеше треперещ, но ободрен. Не се бе чувствал така чист от нощта, когато двамата с Ру бяха убили Стефан.
Погледна приятеля си. Той му кимна и се опита да се усмихне. Тъкмо се бършеше, а водата се стичаше от единственото нещо, което носеше — примката около шията си. Имаше много малко косми по тялото и Ерик се учуди, колко много прилича на малко момче.
След това им дадоха обикновени сиви наметала и панталони. Позволиха на Ерик да обуе ботушите си, докато другите обуха кой каквото има. Биго и Били бяха боси.
Наредиха се отново в редица, Робер дьо Лунвил ги огледа внимателно и каза:
— За известно време ще ви бъде разрешено да ходите без вериги — шумът и видът им може да стресне някои от по-нежните хора, с които ще се срещнете. Сега след мен!
Ефрейторът изкомандва да се подредят в колона по един и те бързо се строиха в реда, в който бяха влезли в банята.
Изведоха ги в малък вътрешен двор и ги накараха да спрат. На стените, ограждащи двора, бяха застанали войници с арбалети, всеки пети държеше дълъг лък.
— Тези с лъковете са следотърсачи — каза дьо Лунвил. — Могат да улучат врабче от сто метра. Там са, за да ви предпазят от щури идеи при малката демонстрация, която предстои.
Махна с ръка и един пазач му подаде меч.
— Някой от вас, боклуци, знае ли как се използува това?
Затворниците се спогледаха, без да кажат дума.
— Ти бе! — ревна дьо Лунвил в лицето на Луис де Савона и му тикна меча в ръката. — Хващаме се на бас. Промуши ме с това и си тръгваш от двореца като свободен мъж.
Де Савона се огледа, после поклати глава и хвърли меча на земята.
— Вдигни го! — разяри се дьо Лунвил. — Ще ти кажа кога да го оставиш! Взимаш меча и се опитваш да ме прободеш, или ще накарам оня ей там — той посочи един от следотърсачите — да те простреля. Ясно ли е?
— Така или иначе все ще умра — каза де Савона.
Дьо Лунвил се приближи до високия родезиец и изкрещя в лицето му:
— Съмняваш се в думите ми? Казах: ако ме убиеш, си свободен човек! Смяташ, че те лъжа ли?
Де Савона не отвърна нищо — Робер дьо Лунвил го удари през лицето.
— Лъжец ли ме наричаш?
Луис се наведе, грабна меча и пристъпи напред. Замахна, но дьо Лунвил ловко отбегна удара и неочаквано де Савона се озова на колене, а сержантът затегна примката около врата му.
— Искам всички да слушате — каза дьо Лунвил. — Всеки, с когото се срещнете оттук нататък, ще е по-добър от вас и по-изкусен в боя. Всеки може да ви отнеме оръжието, все едно че сте деца. Всеки се е доказал стотици пъти пред мен и аз ще разреша на всички да режат гърлата ви, да ви душат, да ви пребиват с тояги, да ви ритат до смърт, или каквото им се нрави, ако дори пръднете без мое разрешение. Ясно ли е?