Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Нещо неуловимо пробягна по лицето на Ягода, но Сталин го забеляза… Не му харесва на Ягода, не е съгласен Ягода, че видите ли — какво сравнение може да става между предишните, царските затвори, и днешните, където и муха не може да прехвръкне… Че, нали Ягода си знае своето ведомство и отговаря за него… А виж, другарят Сталин не го знае, живее си със старите представи.
Загледан в Ягода, Сталин натъртено повтори:
— Може да се води кореспонденция. Спокойно може. И я водят между другото. Там има опитни конспиратори, като вземеш Смирнов, като вземеш Мрачковски… На Мрачковски пък сигурно съвсем му е омръзнало да излежава присъда, той е човек нискообразован, но деен, смята се за голям военен стратег.
Ежов старателно си водеше бележки.
— С една дума — заключи Сталин, — ако докарате от затворите и лагерите няколкостотин троцкисти, ще намерите измежду тях двайсетина-трийсет, които ще схванат безперспективността на борбата си срещу партията, ще разберат в какво тресавище ги е завлякъл Троцки, ще пожелаят с честно признание да се изтръгнат от това тресавище. Вярно, тази задача не е лесна. Но на апарата на НКВД не се поставят леки задачи. Борбата с врага е трудна, но почетна работа. Изпълнявайки тази задача, чекистите трябва да разберат, че изпълняват отговорно партийно поръчение.
Той спря пред Ягода, бавно и внушително произнесе:
— Партията разполага с неопровержими доказателства, че Троцки води необуздана подривна работа срещу Съветския съюз. На следствените органи остава само едно: да накарат участниците в „Обединения център“ да признаят своето участие в терористичната дейност, в частност — в убийството на другаря Киров… — Той направи пауза, без да откъсва от Ягода мрачния си поглед. — Те не могат да не признаят, защото това отговаря на фактите. Ако не признаят фактите, заплашват ги най-тежки последствия.
Ягода и Ежов излязоха от кабинета.
Сталин остана сам.
Недоволството на Ягода от присъствието на Ежов не беше случайно. Зад това недоволство се крие нещо по-голямо от обикновено съперничество. Разбрал е, че ТОЙ не го смята за съратник. Разбрал е, че за всички свои действия ще отговаря сам, никой не смята да дели отговорността с него.
Днешната демонстрация на Ягода не е първата и не е единствената. Не крие симпатията и съчувствието си към Медвед и Запорожец. Качи ги не в арестантски, а в специален, пряк вагон. Преди да ги изпрати, ги извика, разговаря с тях.
Защо ги извика, за какво са говорили?
Успокоявал ги е. Че, нали, успокойте се, момчета, всичко ще се оправи, на, така се случи, не по наша вина се случи, ТОЙ настоя, но ние няма да ви оставим на произвола на съдбата. Не са доволни от наказанието. Смятат, че няма за какво да ги наказват. Не искат да жертвуват и най-малкото в името на партията. Протестират, изказват недоволство, искат да внесат неяснота в делото за Киров.
Защо разрешават на жената на Медвед да ходи, да го посещава? Защо това се демонстрира пред очите на всички?
Началникът на транспортния отдел на НКВД Шанин изпратил на Запорожец два албума плочи със старинни руски песни. Защо ги е изпратил? Да утеши приятеля, изпаднал в беда? Запорожец не може ли да живее там без тези плочи?
Дори Паукер, началникът на НЕГОВАТА лична охрана, на охраната на другаря Сталин, тоя шут и страхливец, тоя будапещенски бръснар, и той се осмелил да изпрати на Запорожец радио. Не се е уплашил. Съжаляват го, съчувствуват му, на, изпати си нашият Ваня за едното нищо… В тяхната работа не бива да има място за съжаление. Запорожец можеше да мине и без плочи, и без радио, живее си там великолепно, и жената на Медвед можеше да живее с мъжа си, а не да се разкарва дотам и обратно.
Това е един вид демонстрация — че служителите от НКВД знаят всичко и защитават своите.
ТОЙ естествено разбира техните „човешки“ чувства, но те биха могли да ги запазят за себе си, да почакат, а не да демонстрират пред всички невинността на Запорожец, да не поставят под съмнение делото за Киров.
А те именно това искат да МУ покажат — че са силни, ще държат един за друг, където и да се намират. Не са хлапаци, не са деца, разбират, че ТОЙ не се шегува с никого. Нима не разбират какво можеше да направи ТОЙ с Медвед и Запорожец, задето не опазиха член на Политбюро?