Неморално предложение

— Не е ли невероятно? Ще получавам пари за нещо, което обожавам да правя.

— При това не малко!

— Мислех, че ви плащат пари, колкото да не умрете от глад?

— Това пък кой ти го каза?

— Баща ти.

— А, той ли? — отвърна Оливер. — Не е мениджърска заплата, но парите си ги бива.

— Да, а като се добави и рекламата за градината. А пък и за всяко предаване оборот от 10 000 евро — радвах се като малко дете.

— Така е, отделно и за концепцията ще получим цяла камара пари! Телевизията иска да я откупи — добави Оливер.

— Много пари ли? — сега зъбите ми започнаха да тракат още по-силно.

— Доста внушителна сума, по мое мнение — отговори Оливер. — Но нека да поизчакаме малко. Имам приятел, който е адвокат, и ще уреди за нас всичко, свързано с правата ни върху шоуто.

— Така е, нека поизчакаме — казах аз и погледнах към ръцете на Оливер. — Смяташ ли, че сега можеш да завъртиш ключа?

Той се ухили.

— Сега би трябвало да стане. Искаш ли да отидем вкъщи и да отворим бутилка с шампанско?

— Да! — извиках спонтанно, но след това поклатих глава. — Не, първо трябва да кажем на останалите. Евелин ще се зарадва, а Щефан най-накрая ще се убеди, че въпреки всичко градината ни ще потръгне. В последно време все говори само за това, как ще си търси нова работа. Като мениджър. Мисли, че в нашия бизнес талантът му отивал напразно.

— Може пък градината наистина да не е най-подходящото място за него.

— Да, но… може и да си прав — отговорих. Бих си разтъркала очите, но се страхувах, представяйки си огромното количество очна спирала, което си бях сложила сутринта. — Но е възможно аз да поема оттук нататък целия бизнес, а той да работи някъде другаде. Искам да кажа, че е справедливо и двамата да изпитваме удоволствие от работата си, нали?

— Така е! — отговори Оливер и запали двигателя. — Е, потегляме към градината!

— Точно така — отвърнах му. — А шампанското можем да изпием и довечера.

Когато влязохме, Евелин беше седнала на плота в магазина и поклащаше крака, а доктор Бернер, банковият директор Шерер, добрият стар Хуберт и господин Кабулке бяха застанали около нея. Всичките държаха в ръце големи чаши с червена млечна течност в тях.

— Това е кръвта, която ни прави безсмъртни — каза Шерер и всички, включително и Евелин, отпиха голяма глътка от чашите си.

— Изпуснахме ли нещо? — попитах аз.

— Господата разкриха на господин Кабулке и на мен рецептата си за дълъг живот — отговори Евелин и посочи към миксера, който заедно с няколко бутилки и опаковки, се мъдреше върху хладилника в дъното. — Доматен сок, алое вера гел, белтъчини на прах, витамин С и водка. Искате ли и вие да опитате по една глътка?

— За мен чиста водка, ако обичате — отвърна Оливер.