Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Или само малко.
- Нямаме по-добра възможност, сам го каза. Не знаеш как си ни довел тук, нито как да ни измъкнеш Трябва да опитаме нещо, Джъстис. Аз съм учен, изследвам различни пътища и хипотези, докато не открия тези, които си пасват.
Чувстваше се сякаш следваше лъв в леговището му, но се наведе и докосна ръката му.
- Може и да не е толкова зле. Ако медитирам и се подготвя, виденията ми не винаги са така интензивни като последните.
- Можело и да не е толкова зле - отвърна Джъстис през зъби. - Сериозно?
Със свръхестествена бързина той я сграбчи за раменете и я отдалечи възможно най-много от покритата с фигурки и скъпоценни камъни покривка.
- Забранявам ти - каза той и гласът му я вледени. - Предпочитам да вляза в битка с другата част от душата си, преди да ти позволя да поемеш такъв риск за живота и здравето си.
Подпря глава на нейната и я прегърна толкова силно, че тя едва успяваше да диша. Бе на път да се възпротиви, когато осъзна, че той трепери. Битката, която водеше, изглежда, бе ужасяваща и най-лошото беше, че тя не знаеше как да му помогне.
Обаче можеше да направи нещо, най-простичкото. Обгърна кръста му с ръце и го прегърна. Силна тръпка разтърси тялото му и той отпусна смъртоносната хватка над ребрата й.
Няколко минути седяха така и не помръдваха, накрая той вдигна глава и каза:
- Знам какво трябва да направя. Сделка с дявола и се надявам да не ни отведе в ада.
Глава 23
Атлантида, дворецът
След дълъг, горещ душ и смяна на дрехите, Алексий се отправи по украсения с гоблени коридор, за да даде отчет на Конлан. Сложно изтъканите картини, вплели историята на Атлантида с брилянтни оттенъци, описваха сцени от хиляди години, но той едва ги забелязваше, докато вървеше към военната стая.
Военната стая. Стените й се бяха наслушали - безмълвно, без да съдят - на бойните планове на Атлантида през последните единадесет хиляди години.
Алексий се запита дали стените могат да се смеят.
Планове, заговори, безспирни срещи, обсъждане на безкрайни войни. Те бяха като пешки на шахматната дъска на боговете, а дори и най-добрите воини рядко израстваха над пешки.
Най-често се жертваха пешките. Тази мисъл бе минавала през ума му повече от веднъж.
Когато най-накрая пристигна, се спря, изненадан при вида на пазачите пред вратите. Конлан или, най-вероятно, Вен може би се страхуваше от измяна, достигнала до самия дворец. Беше немислимо, но присъствието на пазачите означаваше, че някой подозираше точно това.
- Лорд Алексий - обърна се към него по-възрастният, закален в битки ветеран. - Принц Конлан и лорд Венджънс ви очакват.
Другият отвори вратата и Алексий влезе, докато междувременно оглеждаше стените. Безмълвни свидетели, присмя се. Гипс, мрамор и дървени греди, изваяни от инструменти в тези форми, за да имат предназначение.
Почти като него.
Тръсвайки глава, за да прогони мрачните мисли, Алексий се огледа. Конлан и Вен се бяха надвесили над дългата, покрита с драскотини дървена маса в центъра на стаята и се взираха в карта. Вен се премести от другата страна и прокара пръст по нея, мърморейки нещо под носа си, погледна към Алексий и му кимна за поздрав.
Когато Алексий прекоси стаята, се изненада за втори път. Жената, Тиарнан Бътлър, облечена в джинси и бяла блуза, с прибрана черна коса, стоеше между двамата воини. Съдейки по изражението, изписано на лицата им, каквото и да обсъждаха никак не беше добро.
Конлан и Вен бяха облечени както обикновено: с черни блузи и панталони подобни на неговите. Нищо не подсказваше за знатното им потекло. Върховният принц и бъдещ крал на Атлантида и неговият по-малък брат, следващият наследник на короната, никога не поставяха себе си пред останалите. Въпреки това, аурата им излъчваше рожденото им право да раздават команди.
Същото това право принадлежеше и на другиго, някой който бе изчезнал.
- Има ли някакви новини за Джъстис?
Конлан поклати глава.
- Никакви. Също така нямаме връзка с Аларик. Имаш ли някакви вести от него?
Алексий подсвирна, дълго и тихо.
- Смятах, че се е върнал преди мен. Тръгна след Куин. Раниха я в битка.
Вен сви ръце в юмруци и намачка картата, която държеше. Принцът уважаваше Куин, защото също като тях и тя бе воин и се бе превърнала в негова приятелка. Всъщност, бе част от семейството му, след като сестра й щеше да се омъжи за Конлан.
Човек да се венчае за атлант. Помисли си за Бастиян, атлант, който бе взел шейпшифтър за съпруга. Може би някой ден гоблените по стените ще показват края на войната, на която Алексий се присмиваше преди малко.