Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Казахме ви без подкрепление — заяви гласът.
— Вие наистина ли си помислихте, че ще оставя ей така десет милиона евро в хотелска стая?
— Оттук нататък правете точно както ви казваме — или момичето ще умре.
— Имате думата ми — отвърна Габриел.
Настъпи мълчание, последвано от тракане на клавиатура.
— Резервният ключ е залепен на капака точно над главата ви. Върнете се в стаята и чакайте да ви се обадим.
— Колко време?
Връзката прекъсна. Алон протегна ръка и отлепи ключа. После натисна бутона за отваряне на багажника и дъждовните струи щедро обляха лицето му.
27.
Гран Фор Филип, Франция
Когато влезе в стаята си в „Отел дьо ла Мер“, Габриел завари Келър да седи, подпрян на таблата на леглото, със запалена цигара между пръстите и вперени в телевизора очи. Даваха повторение на мача между „Фулъм“ и „Арсенал“ от Английската висша лига. Звукът беше изключен.
— Удобно ли се чувстваш? — попита Алон.
— Видях те да паркираш. — Кристофър насочи дистанционното към екрана и изключи телевизора. — Е?
— Тя е жива.
— Колко е зле?
— Много.
— Какво ще правим сега?
— Ще чакаме телефонът да звънне.
Келър включи пак телевизора и запали нова цигара.
Този път присъщото за Габриел търпение го изостави. Той се опита да се разсее с футболния мач, но гледката как големи мъже с къси панталони гонят топка из някакво игрище, му се стори обидна. Накрая си направи още една убийствена чаша с двойна доза нескафе и я изпи на поста си пред прозореца. Течението в устието на реката бе променило посоката си — сега водата течеше към сушата, вместо към морето. Той погледна часовника си. Нищо не беше се променило, откакто бе проверил за последен път: беше 3,22 ч. след полунощ. „Доказан факт е — помисли си Габриел, — че никога не се е случвало нищо добро в три и двайсет и две сутринта.“
— Те няма да се обадят — каза той повече на себе си, отколкото на Келър.
— Разбира се, че ще се обадят.
— Откъде си толкова сигурен?
— Защото стигнаха твърде далеч. И запомни едно нещо — добави той. — В този момент те искат да се отърват от Маделин толкова силно, колкото ти искаш да я върнеш.
— Точно от това ме е страх.
Кристофър го погледна сериозно.
— Кога си спал за последен път?
— През септември.
— Има ли шанс да ми позволиш аз да доставя парите?
— Никакъв.
— Бях длъжен да попитам.
— Оценявам жеста.
Келър погледна намръщено към телевизора. Очевидно някой беше вкарал гол, защото мъжете в шорти скачаха нагоре-надолу като деца на детска площадка. Но не и Алон; той се взираше във водите на речното устие и си мислеше за Маделин, която дереше с нокти опакото на ръката си. Ето защо, когато телефонът най-сетне иззвъня в 3,48 часа, звънът го стресна като писък на ужасена жена. Гласът заговори — тънък, безжизнен и натъртващ всички неправилни думи. След няколко секунди той погледна Кристофър и кимна веднъж.
Време беше.
Дежурният през нощта администратор не се виждаше никъде. Габриел остави ключовете от двете стаи в една преградка на таблото зад бюрото и издърпа двата куфара на мократа улица. Двигателят на пасата още не бе изстинал от последното пътуване. Той натовари куфарите в багажника и седна зад волана. Телефонът иззвъня още докато затваряше вратата. Алон веднага го включи на високоговорител — точно както бе инструктиран.
— Излезте на път А16 и карайте към Кале — каза гласът. — И каквото и да правите, не затваряйте. Ако връзката прекъсне, момичето умира.
— Ами ако изляза извън обхват?
— Недейте — отвърна гласът.
Беше магистрала с четири платна, с осветителни стълбове по протежение на разделителната ивица и равни като тепсия поля от двете страни. Габриел се придържаше към указаното ограничение на скоростта от деветдесет километра в час, въпреки че по пътя нямаше никакво движение на други превозни средства. Той караше с една ръка и държеше телефона в другата, като наблюдаваше внимателно скалата за силата на сигнала. През по-голямата част от пътя тя си запази петте чертички, но в продължение на няколко напрегнати секунди те намаляха до три.