Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Пак беше изтървала нишката и се видях принуден да я прекъсна.
– А сигурни ли сте, че снощи е имало скандал?
Този път изобщо не се поколеба.
– Сигурна съм, викове и крясъци, вътре нещо се счупи. Никога не са вдигали такава олелия… Според мен това не беше Теоман. Гласът не ми беше познат.
Веднага се заинтересувах.
– Успяхте ли да чуете нещо?
– Не, беше ужасно шумно…
– Нямаше ли друг? Освен онзи глас имам предвид?
– Акън… Макар да не успях да разбера, познавам му гласа – възрастната жена се развълнува, преживявайки отново предишната вечер. – Другият беше ядосан. Задушаваше се от гняв, та нищо не му се разбираше…
– Какво стана после?
– После гласовете замлъкнаха. Скандалът, шумът, всичко престана. Ненадейно… Внезапна тишина… Гробовна… – и млъкна. Дали не мислеше за приближаващата я смърт? – Господ никому да не дава прекомерно страдание – и пропъди от ума си налегналите я тъжни мисли. – Та какво казвах?
– Тишина…
– Да, тишина… Звук не се чуваше… Не зная колко време мина. Тъкмо си лягах… – и посочи със сбръчканата си ръка отсрещния апартамент. – Внезапно вратата се затвори. Не много рязко… Като че не искаха някой да чуе… Внимателно… Но вратата проскърца… Покойният Рафет я направи… Мъжът ми, Рафет… Беше капитан в градските корабчета… Загубих го преди четири години… Съпругът на Бедиа отдавна се беше преселил в отвъдното. Бяхме добри приятели, не само съседи, семейно… Къде ги такива хора сега? След господин Нафиз моят Рафет помагаше на Бедиа… Тези врати той ги е правил. И двете са образцови… Казваше, че са много здрави, като крепостни… От времето малко се подуха, нали са дървени… И каквото и да правиш, при затваряне скърцат. Снощи чух същия шум. Наострих уши. Някой вървеше по коридора. Стъпките му едва се чуваха… Както казах, не искаше никой да разбере, че е излязъл от апартамента.
Не се сдържах да попитам, макар и да не се надявах на отговор:
– Не погледнахте ли през прозореца от любопитство? Да видите кой е излязъл?…
– Как да не ми е било любопитно? Но не погледнах. Ех, господин Мувафак, вие сте младеж за мен… Като остарее, човек го мързи и две крачки да направи. Задъхвам се и след един метър. А и прозорецът е далеч от леглото ми, та не станах.
– А после? Някой друг не е ли влизал или излизал?
Безкръвната и устна леко увисна. През полуотворената
уста се показаха мънички като на бебе зъби.
– Не е… Или поне аз не чух. Нали казах, вече недочувам… Понякога бъркам гласовете…
Точно от това се страхувах – да не казваше нещо невярно или непълно. Настойчиво попитах:
– Още по-късно, примерно тази сутрин, не е ли влизал някой? Акън, Теоман или някой друг…
Леко поклати малката си глава със събрани на тила коси като на Нюзхет…
– Не… Може Акън да е излязъл, а аз да не съм чула.
Ами ако не беше излязъл, ако наистина беше онова, което си мислех… Тахир Хакъ и дружинката му… Или пък някой, за когото представа нямах, който е убил Акън също като Нюзхет… Нож за писма, забоден в шията на бившия ми асистент… С туграта на султан Мехмед Завоевателя на дръжката… Не, точно това беше невъзможно, понеже бях погребал оръдието на убийството в тъмните води на Мраморно море. Какви ги измислям… „Премини към същността, към същността“, прошепна зад рамото ми татко…
– Този господин Теоман кога се прибира?
Безнадеждно примигна с избелелите си очи.
– Вечер е, трябва вече да си дойде… Естествено, ако не се отбие другаде… Младежите не обичат да си стоят вкъщи…
– Знаете ли телефона му?
Леко разтвори изкривени ръце.
– Аз не, но господин Ахмед го знае… Живее на приземния етаж… Портиерът на сградата…
Внезапно се почувствах като детектив от криминален филм. Бях разпитал някого, без да се усетя. „Това дете прилича на детектив.“ Естествено, никой не беше казвал това, но ми се щеше татко да се беше гордял с мен… Но не беше… „Пак грешиш, Мющак. Първият въпрос към жената трябваше да бъде дали вчера е чула Акън да се прибира у дома. Ако е чула, първо трябваше да разбереш сам ли е бил или не.“ Точно така говореше баща ми. Показвайки още веднъж колко по-умен и информиран е от мен и как аз нищо не мога да свърша като хората. Но беше прав, веднага изпълних нареждането му.
– Хубаво, а спомняте ли си кога се прибра Акън вчера преди скандала?
Бездруго набръчканото и чело се сбръчка още повече. Мислех, че ще отрече, но лицето и светна.
– Преди оня сериал… По телевизията, за стоянката на таксита… Таксиджиите си разказват забавни преживелици… Прибра се точно преди да започне сериалът… Към пет часа…