Убийството на султана

Изобщо не мисля, че съм го направил. Понеже никой от целещите се нависоко аспиранти не е пожелал да сътрудничи на напълно непотребен професор без стремежи, съм бил принуден да взема Акън, също в списъка на нежеланите като мен, макар и по други причини. Защото имаше канцеларска работа. А изключително педантичният Акън нямаше равен на себе си в това. Ето, това е истината. Добре де, добре, да не съм несправедлив към себе си, отнесох се с разбиране към младежа… Изобщо не ме засягаше дали е хомоили хетеросексуален. Май го и обикнах…

– Бедиа много ви уважаваше… – обкръжените и с пепеляви кръгове лешникови очи се навлажниха. – Горката, много се притесняваше за сина си… – и отвори вратата докрай. Вероятно всичките и подозрения към мен бяха изчезнали. – И как да не се притеснява? Ох, знаете какъв е Акън… Нито мъж с мъжете, нито жена с жените. Никому да не дава Господ… Чудеше се какво да прави, горкичката – вероятно и мина през ум, че се е изпуснала, та съмнението отново пропълзя в погледа и. – Аз не можах да имам деца. Винаги съм съжалявала за това, но като видях Акън… Лошо ли е това според вас, господин Мувафак… Сиреч човек е или мъж, или жена… Може ли да има нещо средно?

Държах се сърдечно с Акън… Дали не можех да бъда като тях?

– Не може – успокоих жената с намерение да преминем към същността. – От вчера Акън не вдига телефона. Звънях и преди половин час, не отговори. Май и вкъщи не е. Виждали ли сте го днес?

По лицето и се изписа тревога.

– Снощи имаше страшен скандал. Викове, крясъци…

Олеле, дали не беше права Сибел да се безпокои?

– Кой е вдигнал скандал, Акън ли?

– Не зная… Не разбрах… Но стените ни са много тънки… Чува се съседът, като кашля… Но аз вече недочувам. Не долових всичко… Мисля, че първо се караха с господин Теоман.

– Той кой е?

Застина от изненада.

– Не го ли познавате?

– Не, не го познавам… – все още беше изненадана и трябваше да разясня. – От много време не съм виждал Акън. Този Теоман в университета ли учи?

Втурна се да ми обяснява възторжено като дете.

– Не, не, отдавна е завършил… Архитект е. Декорирал домове май… Дизайнер му викат… Имал офис в Бешикташ… Да ми прости Господ, лошо за никого не казвам, но и Теоман бил като Акън… Тоест така де… – и погледна разтревожено към вратата на отсрещния апартамент, сякаш там щеше да изникне Акън. Но като видя, че вратата няма намерение да се отвори, малко сниши глас и продължи сладко-сладко: – Те се ожениха и олеле, май живеят като мъж и жена… Госпожа Алие от горния етаж рече не комшу, те са еднакви… Сиреч и двамата са като жени… Теоман му е бил съквартирант… По-точно наемател… Дошъл тук, когато Акън заминал за чужбина…

Отплесваше се.

– Човекът, с когото се е карал, не беше ли Теоман?

Замълча, сякаш притеснена, че съм я прекъснал, и тъкмо си

мислех, че няма да продължи, започна отново:

– Не… Те никога не се караха с Теоман. И с мен се държеше добре. Даже ми подари от ония памучни пердета. Дето се дърпат от горе на долу. За прозорците ми в кухнята… Да, Акън понякога идва на закуска при мен… Веднъж доведе и Теоман. Изглежда малко надут, но…