Между пустинята и живота

И той каза на Сина Божи:

„Раби, когато Бог съди на небето бедния, ще го запита: „Защо не изучи през живота си закона?" А щом той отвърне: „Беден бях, Господи, та цял живот работих, за да се храня" - Бог ще му отвърне: „Ти не беше по-беден от Хилеля!" Това съм чул за своя учител. Знай­но е дори на враговете му, ако Хилел има врагове, че той дели цял живот залъка си с последния бедняк, но усвои дори сетния ред на закона. Та как ти дръзваш сега да отхвърлиш този закон? И - ако ти го отхвър­лиш, кой ще ни даде нов? Да не мислиш пък, че си Моше или Абрахам, или Иакоб? - Боя се, раби: към безводни места ни тласкат думите ти. Виждам зелоти166 меж­ду твоите ученици. Ти рачиш негли с убийство да вър­неш на Бене Израеля забравената волност и да ста­неш цар? Твоите зелоти са се клели пред олтара да убиват всекиго, който хули Бога, Закона или храма - а сега не виждам да насочват нож срещу тебе: кому са се клели тогава те?"

А един от зелотите, по име Алфеос, отвърна:

„Та нима мислиш, Иоканаане бен Закаи, че моят: нож ще пази Учителя? Вярваш ли, че нож би запазил Оногова, Когото пазят Божи ангели? - А щом е лишен моят нож, за да брани от смърт Сина на живия Бог, как ще смогне ножът на моята ревност да запази мър­твия закон? Слова на Вечен живот чухме - и млъкнаха нашите ножове - и ще мълчат go сетния ден: защо ни хулиш?"

А в това време сред народа се дигна смущение, защото никой не смееше да отхвърли закон и пророци, та почнаха уплашено да си шъпнат.

И нечий по-силен глас извика от тълпата:

„Хилел и Шамаи ни учеха на смирение, а този ни проповядва бунт срещу Бога!Кой е пък той, та ни говори така? Да не е езичник или самарянин?"

И Иешу бар Иосеф чу това и с висок глас каза на сбраните:

„Обадиха се враговете ми. И видях, че всички сте ми били врагове! За вас държах своето слово - за новите си врагове го държах.

Хилел и Шамаи ви учеха на смирение - и на всеп- рощаване - и на обич към другите! Знаете ли що е доб- рина и строгост към себе си? -

Смирение не е -да те стъпче слабият с колесницата си или силният - с гордостта си. Смирение не е - да се биеш в гърди с кървав пестник, нито - да чупиш снага пред мълнията! Страх е това, що звете смирение.

Смирение вижте у стръка, що се навежда сутрин, за да го ороси смразената мъгла, та да се огледа да презден слънцето в капките по снагата му: казал ли ви е някой това?

Всепрощаване не е - да обръщаш и дясната си буза, колчем те удари някой по лявата, нито - да целу­ваш петната, що лепи по душата ти злодеецът. Всеп­рощаване не е - да кажеш „амин", щом те погледне злоок човек - или да премълчиш, кога ти раздерат с язви­телна реч душата! Страх е това, що наричате все­прощаване.

Всепрощаване вижте в облака на разсип, който среща с багра усмивка слънцето, макар да знае, че слън­цето ще го стопи - смее се облакът, защото среща сво­ята огнена гибел: казал ли ви е някой това?

Добрина не е да се молиш за своя мъчител, ни­то - да му дадеш и ризата си, ако ти поиска срачицата. Добрина не е - да плачеш за горчивата участ на всеки клетник, срещнат по пътя, нито - да целуваш ръката, що сочи към тебе нож! Страх е това, което назовавате добрина.