Между пустинята и живота
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Между пустинята и живота». Краткое содержание книги:
Ново означение на Царство Божие ви давам и нова смисъл на Царство небесно ви вещая: в душата ще изгрее слънцето на това Царство и очите ви не ще го зърнат, ако се не обърнат навътре.
Знайно е: който е проповядвал бран между плът и дух, убиван е бил. И Мене ще убиете. Ала не Ми тежи. Вам ще тежи Моята смърт - и на синовете ви!
Вие желаете да чуете от Мене хула срещу Бога. Та вашият бог не заслужава друго освен хула, защото е бог, измислен от хулители.
Уча ли ви да вярвате в бог, който трябва да се търси по небето - и вашият поглед да го гони от звезда на звезда? Не ви уча да вярвате в такъв бог. Истина, истина ви казвам: не е за вяра никой бог, що лежи толкова високо!
Истина, истина ви казвам: за съмнение са вси друмове на вярата, щом се отделят от земята и сърцето, та политат в тъмни простори, дето човек не може дори да диша! Не е за вяра никоя небесна пътека, щом дели човека от душата му - и го праща да дири в тъмна нощ тъмни богове: не е , не е за вяра!
Ето, Аз похулих вашия бог: идете в санедрина при садукеите, та им кажете да Ме убият с камъни! Ала едно помнете, кога дигнете кървава ръка: не убивате човек!
Синове човешки сте вие. А Аз съм Син Божи. У вас се разлъчва ум от чувство - и душевният трепет избива в плитки места. Затова трябва в притча да ви се говори и в загадка да ви се проповядва.
Който има уши - да слуша!"
И тогава някои от фарисеите, ученици на Хилеля, запитаха Сина Божи:
„По кои външни знамения ще разберем, раби, че настъпва Царство Божие?"
А те не бяха от враговете на Мешиах: между вра- говете му имаше малцина фарисеи.
И Иешу бар Иосеф ги погледна с тъга и каза:
„Какви знамения рачите да ви дам? И какви личби жадува душата ви? - Хилел и Шамаи спореха по стъгдите за времето на Божието царство, ала те не знаеха ни Царството, ни смисълта му. Аз нося Царст-вото в себе си и Моят век е наченка на това Царство. Ето ви Моята личба и Моето знамение: Царството Божие е във вас!
В онзи ден, кога вашият поглед забрави звездите, що е гонил в суетна умора, па се върне на земята, която е забравил - светлина ще грейне в погледа ви и зари ще разсипе пътеката на вашите очи: ето знамение на -Царството.
В онзи ден, кога вашата ръка забрави кидара165 ; на главата ви, о който е била прилепена в жад за суетa - и се протегне към вкочанялата ръка на брата ви - ръка, забравена от вас, топлина ще трепне в ръката ви - и кротост ще разлее вашето допиране: ето личба на Царството.
Вашите мъдреци, по които леете сълзи от умиление, ви бяха възвестили, че между небе и земя не ще има синор, кога настъпи Царство небесно: трябва ли ви друго знамение?
Вашите проповедници, които тачите като пророци - и от пророци повече, ви бяха научили, че душа и плът трябва да станат едно, кога настъпи Царство Божие: трябва ли ви друга личба?
Шамаи ви някога учеше, че душата трябва да се поднови чрез саморазкъсване, а земният живот - да се пренесе в небесния. И той ви заповядваше да крепите мисълта си неотклонно в Бога и в бъдния живот. Уча ли ви да дерете на парцали душата си, братя мои? Уча ли ви да мислите за надземен живот? Истина, истина ви казвам: самин Бог ще отклони поглед от кървава душа, която Го дебне с изранени стъпки!
Не ви уча да преливате земен живот в небесния, а - небесен в земния!
Хилел ви проповядваше безкрайна стълба от добродетели, по които трябвало да подскача душата; той назоваваше доблести, с които душата трябвало да се накити като с пъстри синци и лъскав седеф. Той ви проповядваше робска добрина към другите - добрина, която раздава дрехи на вси срещнати.
Не ви уча да раздавате на ближния си ни своята; лишна дреха, ни своята потребна одежда, братя мои: уча ви - душата си да давате на другите!
На кротост ви учеше Хилел и на тихо покорство: аз пък ви уча на строгост и упорство, защото кротката душа е гръб за тояга, а покорното сърце - плещи за бич.
Това ви казвам: Моята проповед е нова и по Моите истини няма плесен."
И тогава някои фарисеи се смутиха от думите на Иешу бар Иосефа, та запитаха:
„Раби, нима на зло ни учеше Хилел, кога ни учеше на кротост? Та Ти самин си благ и кротък по сърце. И Твоите ученици са кротки. Защо ни плашиш с бич и тояга?"
А те бяха също ученици на Хилеля.
Но Иешу бар Иосеф им рече:
„Не ви кълна, нито ви плаша, братя мои! Между мъдростта на Хилеля и мъдростта на Сина Божи зее бездна: това ви казвам.