Между пустинята и живота

Никодемос Законник. Не. Той зове към друго царство и към друга свобода. Той казва нови думи, неказане от другиго. Той се не бори с Рома.

Луканус Иустус. С Рома не може да се бори никой. Борят се - с прокуратора на Иудея. Ала Понтиус Пилатус е сръчен. Той дава много свобода, не тревожи се с вашите дребни борби, затваря ухо пред вашите луди спорове. Рома с желязо взе света - и с желязо пресича всеки опит за метеж. Ала Рома не насилва никого да вярва в нейните богове и да срича нейните истини. Прокураторът не пречи никому. Той се не бои от вас. Метежът кипва, стига своя връх, прелива - и тъкмо тогава настъпва ден за свирепи присъди и за кървава разправа. Вие - не ще успеете!

Елиазер бен Шамуел. Нашият народ знае другото лице на Понтиус Пилатуса: злобното и жестоко лице, което за ромяните е тайна.

Елкезай бен Цоф.Той не говори ни за Рома, ни за Херодеса, ни за прокуратора. Той говори – за Бога. Земната власт се губи от очите му. Той гледа небето - и неговата мъдрост чертае дните на Небесно царство.

Луканус Иустус. Разбирам те тогава, старче, Той е мечтател и поет. Той иде от Галилея. Там има потоци, вино и плодове. По дворовете растат смоковници, лози, нарове и портокали. Там са сини планините и въздухът е пресен. В душата на вашия пророк няма развалата на фарисейска мисъл, ни сухото „трябва" на садукеите. Той е поет, роден в планините, това разбрах сега. Ала все още не разбирам що иска той. В неговите слова гърми борба, в думите му блика много любов, но аз долавям, че той не обича никого. Той е горделивец и обича само себе си и своите студени замисли.

Иехуда от Кериот. Не знам обича ли някого. Та и кой заслужава обич? С него са били всички неспра­ведливи - и баща, и майка, и братя...

Каинан Законник. Това е право. Знам от вре­ме: бесноват го обявиха най-близките му, та понечиха да го вържат и оковат... А сетне, като видяха, че след него лети цял народ, и майка, и братя тръгнаха поди­ре му като омагъосани: станаха му ученици. Но той ги сложи в най-долния ред... Мириам, майка му, се изгуби в тълпата изцерени бесновати блудници, рибари, раз­каяни митари и хора без име... Неговите апостоли дори не й отделят внимание. И тя върви след него, пре­зирана и тласкана, но все още вярна - като псица, ко­ято пази своето щене... Наричат я само майка на Иако­ба и Иосефа, а него наричат Син на Елохима...

Елиазер бен Шамуел. Виждал съм я. В нея има много привързаност и обич. И оттам, от тъмната сян- ка, дето са я тласнали, тя гледа с дълбока обич сина си, когото не смее да прегърне. И оттам - тя дели не- говите радости, беди, страхове и скърби.

Каинан Законник. Той я не обича. Не знам защо я не обича.

Елкезай бен Цоф. Той носи нова любов и нови скрижали за любов. Всуе дирите у него това, що пишат ромските песнотворци за любовта!

Луканус Иустус. Може би той е чел „Пир" от Платона...