Между пустинята и живота

Този младеж отхвърля жреците и казва, че меж­ду бога и човека не трябва посредник: обредите само тласкат човека далеч от истинското поклонение бо­гу, което става в сърцето. Не е ли наистина чудно то­ва в наши дни, Мурена? Кой ромски философ е казал те­зи мисли? Наследихме ли ги от Хелас? Не. Дори Аристофанес, който осмя боговете, дори Плато, който по­дири нов път за служене Богу: дори те не ни казаха нищо, прилично на това. Този младеж (името му е Иезус, син Мозефов) се гневи на фарисеите (фарисеи наричат тук строгите поклонници на обреда), че се молят по улиците - да ги гледа цял свят, дават милостиня от­далеко - да издрънка сребърната монета, носят злат­ни висулки и свилени ленти по дрехите - да ги отличава всеки поглед от останалите. Той ги хули без страх. Неговите сатири са люти и обидни: езикът му не знае среда. Мнозина от тях вървят след него и го слушат; дори някои станаха негови ученици. Той има странна власт над тълпите; да поискаше, би смогнал с метеж да пресече замислите на Рома: след него би се дигнала цяла Сирия.

Наистина, той не е пръв. Други преди него са тръгнали към тези истини, ала само той ги е постигнал. Неговата проповед е сложна мрежа от нови мисли: той е стигнал върха на всяко търсене - и това, що говори, е едно с онова, което живее. Воля от мисъл се не дели у него. Те имат пророк Иесайа, писал някога сатири срещу царете. Той въстава против жъртвите, принасяни с кървави ръце, и против каденията, които замъгляват безчувствен поглед. Той вика наро­да към добро, правда и вътрешна молитва. Те имат Иосуе, син Сирахов182, оставил книга със сентенции. Имат Хилела и Симеона183, скитници философи, които са говорили някога, че законите са лишени от смисъл, ако са несправедливи; да бе жив Мозес, техният пръв законодател, той също би казал, че външното изпълне­ние на закона не струва сестерция, ако в сърцето ня­ма жад за правда. Те имат Филона, голям мъдрец, за когото ти писах; той отрича обреда и зове човека към чистота на сърце и воля. Те имат още Абталиона, Са-майаса и раби Иоханеса184, които мълвят, че милосър­дието стои по-горе от всяко писано право. И Иезус, син Иозефов (младежът, за когото ти говоря), е после­ден в този род хебрейски учители. Но той е най-горе. Неговата реч има широка пълнота: той се косва до вси въпроси на живота и не оставя нищо в мрак.