Между пустинята и живота
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Между пустинята и живота». Краткое содержание книги:
Елкезай бен Цоф. Ромянино, пророкът от Назарет не говори това. Иехуда, ти го чу онзи ден.
Луканус Иустус. Знам. Той ми се вижда ученик на Хилеля. Хилел учи хората на бедност. „Блажени бедните!" - говори той. И проклина богати, благородници и властници. То е учение на плебей. Хилел проповядва, кротост, смирение, мир. Той хули лицемерието на вашите жреци. И говори, че някаква бъдна орис ще накаже злите. Чул съм за новия пророк: Назарянинът повтаря думите, що съм слушал от много Хилельови ученици. Нищо ново не носи той. Аз вярвам, че и той ще тръгне като тях гол: последниците на Хилеля носят скъсани дрехи, а той желае да ги надмине. Едно го дели от тях: Назарянинът ми се вижда горделив.
Елиазер бен Шамуел. Не, благородниче! Не го знаеш. Той не презира като Иоканаана богатите и се не гордее с бедност. Той е по-мъдър от учениците на Хилеля, та мнозина от тях летят подире му, както не са летели дори след учителя си.
Каинан Законник. Той е пророк.
Луканус Иустус. Мъчно разбирам земята, която всеки ден ражда по един пророк... Та по вас има по-вече пророци, отколкото рибари!...
Иехуда от Кериот. Не знам пророк ли е. Той ми се вижда мъдър и силен, защото не дава сърцето сина никоя жена... Може би той е назир. Брата му Иакоба съм виждал: Иакоб е назир.
Елкезай бен Цоф. Светът, знатен ромянино, без пророци не може. На всеки хиляда годин се ражда пророк - и хиляда годин властва над духовете. Той умиpa, а духът му хиляда години води света: тъй съм чул. Аз не съм поклонник на Ахурамазда153, но тача високо всеки пророк и се прекланям пред истините, изреченипрез неговия хазар. Казано е в Книгата на Еноха154: “Ден иде: голям ден. – Ще завърши Михаел155 хилядогодишните кръгове, за да дойде Спасителят, роден от междуочието на Небесния човек. Един език ще заговорят хората тогава. Един закон ще застане над народите. В едно племе ще се прелеят всички. Тогава на земята ще дойде щастие." Иде този ден, близо е, знатен ромянино: Назарянинът носи ключовете на това щастие. Той е - сетният пророк.
Луканус Иустус. Не ми са чужди тези думи. Аз имам свитъците на две сибили. Там се говори за това. Но кой ти каза, че младият проповедник е образ на тази надежда? Аз не чакам пророци: те са лек за пияни умове и политащи души. Що би донесъл на света пророк, който изреди вси бъдни бедствия и победи на човека? Да знаеше, книжниче, що те чака, самин би смлял отрова и веднага би я изпил: бъдещото не би зарадвало никого. Тъй аз мисля.
Елкезай бен Цоф. Той ще направи света честит - аз виждам това, защото ще му посочи още една пътека... Оттам, дето царува блаженство, той слиза тук, дето мъката кипи като бурно море. Неговата душа ще се израни, но той ще направи света честит – след време... И други преди него сочиха пътеки: той ще посочи най-стръмната; по нея малцина ще тръгнат... Но - подир години - цял свят ще си спомни за него. (Тихо.) Аз го знам от момче - от времето, кога напусна роден дом заради дома на своя Небесен Баща. Аз пръв му разкрих що трябва на света. И чух от него думи, които ме зачудиха. Той - е, той е Мешиах!
Луканус Иустус. Знам тази дума. Вие наричате Месия своя бъдещ цезар.
Елкезай бен Цоф. Наричат го някои. Мъдрите-не. Израел не ще има вече никога земен цар, защото изби пророците, а нечестивците направи свои царе. Съдба виси над дванадесетте колена: тази съдба не ще им даде вече цар!
Иехуда от Кериот. Не вярвам в Мешиах. Не търся цар. Човек е цар на себе си - на ширното царство, което си е оградил. Цар дирят тълпите - цар - да ги води. На слепци трябва - тояга. А силният е самин цар - в своето безкрайно царство.
Иосеф от Ариматаим. Не може, Иехуда! Не може народ без цар. Аз чакам дните, когато ще паднат властниците - и ще дойде Помазаник - да сбере пръснатите колена под жезъл.