Между пустинята и живота
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Между пустинята и живота». Краткое содержание книги:
Аз самин мразя Понтиус Пилатуса, защото е безоко оръдие на Сейана, който ме хвърли в немилост. Ала хебреите го мразят кръвно. Филон, за когото ти казах в началото, го намира жесток, упорит и насилник. Никой според него не помни да е бил прокураторът милостив към някого. А проконсулът Вителиус178 не щади облагите на Рома: за него Сирия е чифлик, от който трябва да се обогатява. Той смуче от тетрарха Херодес Антипас всичко, що може. Те се не обичат. А и двамата пък мразят Понтиуса, насъскван от Сейана. О, този ужасен Сейан, който предаде на смърт или изгнание толкова души! Кремуциус Кордиус, Корнелиус Балбус, Валериус Месала, Плиниус Нума, Титус Домициус, Децимус Руфус - и още колко много! Нищо, Мурена. И Сейан ще умре. Нищо. Времето ще ни съди. Има още богове. Сейан също не е безсмъртен, защото „подлостта няма право на вечност". Аз оставих мисъл и дело, а Сейан - кръв и клевета. Не, той не ще види мир.
А що прави Тибериус Цезар179, Мурена? Чух, че в Капрея се отдавал на нечути разпътства. Там имало скрити пещери, дето императорът сбирал момчета и момичета, за да подражават чудовищни сплитания, като образуват помежду си тройна верига, и преплетени така, сливали тяло с тяло, додето в напрягане завършат насладата... А той гледал това разпътство, за да възбужда своите погаснали от старост плътски жажди. Той имал, говорят, много стаи, накичени с най-разюздана живопис и безсрамни книги от Елафантис; млади момичета карал да му четат тия книги, за да се радва, като ги гледа засрамени.
В неговите градини, мълвят, дървесата и пещерите били жилища на Венус, дето момичета и момчета, облечени като нимфи и силвани180, срещали цезаря в най-съблазнителни положения. И още много разпътства има, които - и да се не откажех да описвам аз - стилонът би се от-казал... Знам: това е тъй.
Чудно ли е? Нали цезарят е потомък на Клаудиус Апиус Региланус, децемвир, който дръзна някога да прогласи за своя робиня една свободна мома? Той я жес- токо насили, за да задоволи своята страст - и с това извика между народа бунт против сената. А кой е сам цезарят? На младини още не го ли наричаха вместо Кла- удиус Неро Тибериус – Калдиус Меро Бибериус? За пия- ница като него по-добро име не може да се измисли, защото и трите тези имена значат „пияница". Той допусна край себе си Сейана - и уби душата на Рома. Аз не вярвам вече в безсмъртието на Вечния град, Мурена: Рома си отива и ми е жал, че не знам кой ще я смени. Еспания и Сирия остават без проконсули. Армения става плячка на парти, а Мезия181 - на даки и сармати. Дори самата метрополия - е жъртва на нечуто разпътство. От колко време не съм чул в Рома да издигне глас нова философия! От колко време нашите богове берат душа, защото в тях никой не вярва! От колко време гледам омърсена най-здравата основа на Рома - семейството! Бракът бе свет за всеки патриций - и на него се опираше Рома: семейството, а не мечът завладя света. Но - семейството е мъртво - и олтарите са празни. Мурена, Рома умира!
А тука, дето живея сега, нравите са още чисти. В тетрархиата на Херодес Антипаса живеят двама младежи, които привлякоха погледа и слуха ми. Единият е постник и съзерцател, ретор и поет, проповедник и пророк. Видях го пръв път преди две години. Той носеше зверска кожа и се хранеше с корени. Никой не успя да сплаши неговата смела реч: той говореше големи истини, чиято дълбочина едва сега разбират хората. Но той не пропускаше да похули, щом му падне ред, и водачите на своя народ. Херодес го почиташе по благочестивата мълва, що плетяха за него тълпите. Другият е поет и мечтател, мъдрец и властител. Дори някои го наричат бог. Той зове себе си син на боговете. Той учи нещо съвсем ново, Мурена - той проповядва вяра без култ, без жреци, без жъртви, дори без молитва, ако молитвата е дигане ръце и клатене бърни. Той говори, че боговете са мисли на душата ни - и тъй като всички мисли на човека трябва да се сливат в една вър-ховна мисъл, той казва, че има само един бог. Той е негов син. Тълпите го не разбират, защото не могат вникна вдън душата му, нито дори могат нирна в глъбините на мисълта му; той говори с образи, както говорят всички възточни проповедници. Но между тях има философи, наследници на древни учения - и от тях най-голям е Елкезай, син на Цофа; те му се радват и го разбират. Казах ти, Мурена: той учи хората на нова вяра - едно е само значително по думите му: трепетът на човешкото сърце. Това потайно чувство възвежда човека към вътрешен опит за бога и към изтънченост на съвестта. През него минават багрите на външните случки, доколкото засягат човека, та се отразяват там - и човек почва да разлъчва истина от лъжа.