Между пустинята и живота

Чудно ли е? Нали цезарят е потомък на Клаудиус Апиус Региланус, децемвир, който дръзна някога да прогласи за своя робиня една свободна мома? Той я жес- токо насили, за да задоволи своята страст - и с това извика между народа бунт против сената. А кой е сам цезарят? На младини още не го ли наричаха вместо Кла- удиус Неро Тибериус – Калдиус Меро Бибериус? За пия- ница като него по-добро име не може да се измисли, защото и трите тези имена значат „пияница". Той допусна край себе си Сейана - и уби душата на Рома. Аз не вярвам вече в безсмъртието на Вечния град, Мурена: Рома си отива и ми е жал, че не знам кой ще я смени. Еспания и Сирия остават без проконсули. Армения става плячка на парти, а Мезия181 - на даки и сармати. Дори самата метрополия - е жъртва на нечуто разпътство. От колко време не съм чул в Рома да из­дигне глас нова философия! От колко време нашите бо­гове берат душа, защото в тях никой не вярва! От колко време гледам омърсена най-здравата основа на Рома - семейството! Бракът бе свет за всеки патриций - и на него се опираше Рома: семейството, а не мечът зав­ладя света. Но - семейството е мъртво - и олтарите са празни. Мурена, Рома умира!

А тука, дето живея сега, нравите са още чисти. В тетрархиата на Херодес Антипаса живеят двама младежи, които привлякоха погледа и слуха ми. Едини­ят е постник и съзерцател, ретор и поет, проповед­ник и пророк. Видях го пръв път преди две години. Той носеше зверска кожа и се хранеше с корени. Никой не успя да сплаши неговата смела реч: той говореше голе­ми истини, чиято дълбочина едва сега разбират хора­та. Но той не пропускаше да похули, щом му падне ред, и водачите на своя народ. Херодес го почиташе по благочестивата мълва, що плетяха за него тълпите. Другият е поет и мечтател, мъдрец и властител. Дори някои го наричат бог. Той зове себе си син на боговете. Той учи нещо съвсем ново, Мурена - той проповядва вяра без култ, без жреци, без жъртви, дори без молитва, ако молитвата е дигане ръце и клатене бърни. Той говори, че боговете са мисли на душата ни - и тъй като всички мисли на човека трябва да се сливат в една вър-ховна мисъл, той казва, че има само един бог. Той е негов син. Тълпите го не разбират, защото не могат вник­на вдън душата му, нито дори могат нирна в глъбини­те на мисълта му; той говори с образи, както говорят всички възточни проповедници. Но между тях има фи­лософи, наследници на древни учения - и от тях най-голям е Елкезай, син на Цофа; те му се радват и го раз­бират. Казах ти, Мурена: той учи хората на нова вя­ра - едно е само значително по думите му: трепетът на човешкото сърце. Това потайно чувство възвежда човека към вътрешен опит за бога и към изтънченост на съвестта. През него минават багрите на външни­те случки, доколкото засягат човека, та се отразя­ват там - и човек почва да разлъчва истина от лъжа.