Между пустинята и живота
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Между пустинята и живота». Краткое содержание книги:
В книгите на хебреите се среща много иносказание; аз намерих в тях любопитни неща. Те говорят за пророк, по име Елиас171. Мене се струва, че то е древно слънчево божество. В много чърти от живота на този пророк намирам слънчев мит. Те са почитали някога огъня, но сега до нас са стигнали само техните приказки. Пророкът заплашва цар Ахааба и жена му Иезабел172 с горещини, суша и бездъждие. През горещините на лятото, кога слънцето е най-силно, наистина хората се плашат от глад. Ала после спряло бездъждието и земята се напоила; не е ли ясно, че става дума за двете равноденствия, когато земята се пълни най-обилно с влага? - По-натам, в един сбор от пророци, служещи на чужди богове, неговият бог му пратил от небето огън, та изгорил жъртвата му. То е същата борба на слънцето с подземните дракони на мрака, за която говорят преданията на древен Египет. Аз видях това изписано в двата големи храма на Тебес173, от двете страни на Нил. Когато стражи посегнали на пророка - да го уловят, той отново призовал огън от небето. И накрай, кога завършил своя живот, възнесъл се на небето с огнена колесница, впрегната в пламенни коне. Да, Мурена. То е старият мит - най-стар от всички. Човек не знае по-велико от слънцето, защото - едва отворил очи - погледът му среща лъчите на огромното светило, а галилейците казват и днес на мълнията огън на Елиас.
Когато ходих в Пергам174, дето е била някога голямата царска библиотека от двесте хиляди свитъка, видях прочутия храм на Ескулапа, издигнат от учениците на лекаря Галенис. В този храм Ескулап се обожава под вид на голяма жива змия. И тогава си припомних едно място от книгите на Мозеса. Казва се, че в пустинята язви налетели народа, та Мозес издигнал голяма змия от мед - и който я погледнел, оздравявал. И в пустинята змия и в Пергам змия; и Мозес изцерява - и Ескулап изцерява. По всичко разбрах, че вярата на иудеите не е нещо отлично от другите вери. Техният Цебаот е Юпитер, пророците им са оракули и сибили175, а Мозес е техен Нума Помпилиус176.
Но аз виждам, славен Мурена, че медната змия на иудеите цери доста несръчно: в тази страна медицината не стои високо. Има растение, наречено мандрагора. То пуска корен като на тракийско цвекло, развива широки мъхнати листа и бледочервени цветове. Плодът му е жълт, сладък и по вкус прилича на ябълка. Те наричат това растение дудаим, което значи любовна рожба -и вярват, че прави плодни бездетните жени, а в сърцето на мъжете всажда обич към онази, която им поднесе плод на мандрагора. Аз съм опитвал: това е лъжа. Те оприличават мандрагоровия корен на човешко тяло и с него правят вълшебства. Наричат го с името на мъжа, комуто желаят да пратят чар. Искат ли да го убият, забождат игла в сърцето на манд-рагората; искат ли да лудее по мома, скрепят с игла косъм от главата й в чатала на корена; искат ли да закрее човек и да умре от изсъхване на ставите, забиват иглата в челото на мандрагората. Не зная тези последици настъпват ли. Те вярват разпалено. Но аз мисля, че боговете на никой народ не следят има ли по корените игли: боговете са по-лениви и късогледи, отколкото ги смятат магьосниците... Предполагам, че от магията на хебреите не съхнат омагьосаните; съхнат само корените на това гиздаво растение. Аз намирам, че е зло да се убиват цветята. Еднаж младият галилеец, за когото по-после ще ти разкажа, каза, че цветята са най-хубавото на света: дори Саломо (той е някогашен хебрейски цар, влюбен в хубостта) пред тях изглеждал зле накичен играч. Душата ми се усмихва на тези весели думи; аз намирам прав галилееца: той ще стане поет. Мразя всички, които убиват цветята. Хебреите, между които ме доведе моята честита участ, са надменни, мразят Рома, служат си с подлост. Те са страхливи, но понякога упорството им надминава всяка граница. Понтиус Пилатус, като се научи, че Сейан се готви да дига мраморен мост между Путеоли и Байи, да го засажда с дървета и цветя, та да прави висящи градини, пожела да строи в Иерузалем водоем. По неговите чертежи целият водоем трябваше да стигне дължина двесте стадии177. Тръбите му щели да внесат в града прясна и чиста вода, за да не пие народът развалената вода на Цедрон и Енома. Изработени бяха медните чаши, свързани с тръби за разделяне на водата. Стълповете и каменните дъги за поддържане водостоците бяха наполовина издигнати. И тогава някой пусна между народа мълва, че това дело е кощунство, защото езичник нямал право да дига сгради в града на техния бог. Та хебреите се стълпиха и разхвърляха основните камъни. Прокураторът ги разгони с войска. Те се сбраха пак. Това се потрети. Упорството на този народ е голямо. Хиляди паднаха под брадвите на ликторите.