![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Шофьорът се показа, размахал гневно ръце.
— Какво прашно, по дяволите? И защо сте сложили на главите си…
— Съжалявам, друже – каза Чейс и го удари в слабините. Мъжът жалостиво изскимтя и се преви на две, а Чейс го бутна през перилата.
— Това пък защо беше нужно? – попита Нина. – Имаш пистолет, можеше просто да го накараш да слезе!
— Трябва да действаме по-бързичко – репликира я Чейс, докато изкачваше останалите стъпалца към кабината. – Не го мисли, той ще се оправи. Стига да не го прегазя с камиона.
— Имаш ли представа как се управляват тези неща?
Чейс огледа управлението. Волан, педал за газта, педал за спирачките, няколко лоста, за които предположи, че управляват каросерията и няколко дисплея, които показваха изглед от камерите, разположени около камиона. Съдейки по скоростния лост до шофьорското място, който изненадващо много приличайте на лоста в автомобилите, самосвалът беше с автоматична трансмисия.
— Мисля, че ще се справя.
* * *
— Как са успели да избягат, по дяволите? – настойчиво попита Юен.
— Някой им помогна – отговори Фанг от другия край на телефонната линия с болка в гласа. – Някой застреля хората ми. Беше снайперист.
— Какво? Кой?
— Не знам, не го видях. Измъкна се.
— Намери ги! И ги убий. Ако някое от тези копелета се измъкне и докладва на ООН за урановата мина, ще бъдем унищожени!
— Уранова мина? – възкликна министърът. – Каква уранова мина?
Юен притисна длан към челото си.
— О, по дяволите въздъхна той. Министре, случайно да сте склонен да приемете ужасно голям подкуп?
Камлетесе се сепна.
— Какво? Разбира се, че не! Какви са тия работи с урановата…
— Така си и мислех. – Юен взе пистолета на Чейс от бюрото и го застреля. – Ти – обърна се той към един от охранителите, който изглеждаше също толкова втрещен, колкото и покойния министър, – върви да предадеш на президента ужасно трагичните новини. Двама крадци на диаманти, наречени Еди Чейс и Нина Уайлд, току-що убиха министъра на търговията! – Когато охранителят се поколеба, той се намръщи и насочи все още димящия пистолет към него. – Разбра ли ме добре? Хайде тръгвай!
— Да, сър! – преглътна тежко охранителят, прекрачи през трупа на министъра и бързо излезе от стаята.
Юен избърса отпечатъците си от пистолета, после го пусна на земята и грабна куфарчето с ръкописа на „Хермократ”.
— Закарай ме при жена ми – заповяда той на другия охранител.
* * *
Както Чейс откри съвсем скоро, разгадаването на изненадващо простите уреди за управление на гигантския Т282В бе едно, а шофирането му бе нещо съвсем друго. Каросерията му бе пълна с четиристотин тона пръст и скална маса. Самосвалът набираше скорост ужасно бавно, и също толкова бавно я губеше. Един от най-големите уреди на таблото показваше температурата на спирачките на всяко едно от дванайсетфутовите колела, и всеки път, когато натискаше педала за спирачките, за да намали на завой, стрелката веднага се изстрелваше в червената скала.
Но сега камионът се беше засилил към административната сграда и към София.
— Имаме си компания – нервно го предупреди Нина, като махна с ръка към монитора. От лявата страна на камиона бързо се приближаваше лендкрузър. Вратата му бе полуотворена и една мъжка глава се подаваше през прозореца. Той се кани да скочи при нас!
— Проклети гратисчии! – каза Чейс. Той завъртя волана и камионът се люшна вляво. Лендкрузърът бързо изостана.
Нина се хвана за облегалката на Чейс, за да не падне. Въпреки, че вече беше изправил волана, тварта в гигантската каросерия продължаваше да се мести от ляво на дясно и камионът се клатеше като кораб в буйно море.
— Господи! За миг помислих, че ще се обърнем!
— Трябва да изхвърлим товара. Той махна към лостчетата на таблото за управление. – Виж кое от тях ще обърне каросерията… Боже, тоя опитва отново! – Лендкрузърът отново се приближаваше отстрани и един охранител протягаше ръка към перилото на стълбичката.
Чейс отново зави. Този път шофьорът на тойотата не успя да реагира достатъчно бързо и огромното предно колело на камиона захапа колата. Цялата задница на лендкрузъра се откъсна, а охранителят едва успя да се шмугне в кабината преди вратата да бъде изтръгната и смачкана като станиол. Осакатената машина се преобърна.
Чейс се ухили.
— Добре, следващия път като отивам в Лондон, искам да карам едно от тези камиончета!
Нина посочи напред.
— Внимавай! – Още два лендкрузъра се приближаваха с пълна скорост към тях по прашния път, през прозорците им надничаха хора от охраната.
С оръжия в ръце…
— Наведи се! – извика Чейс, но Нина вече бе усетила опасността и се беше скрила зад седалката. Стрелбата от движещ се автомобил е много по-трудна, отколкото Холивуд се опитва да я накара да изглежда, но пък и Т282В не беше точно малка цел. Куршумите чаткаха по кабината, а един от тях проби предното стъкло и се заби в тавана.