Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Тя е била съвсем близо до смъртта. Точно тогава в тялото и се е настанил един дух тай’ига — нещо като демон, тъй като Найда вече не се е нуждаела от него.
— За какво намекваш?
— Че тя всъщност е била мъртва.
Корал се втренчи в мен. Не успя да открие в очите ми онова, което търсеше, и затова реши да се задоволи с глътка вино.
— Знаех си, че нещо не е както трябва — каза тя. — След като се вдигна от леглото, тя просто не приличаше на себе си.
— Какво, гадна ли стана? Или по-скоро потайна?
— Не, доста по-мила отпреди. Найда винаги си е била истинска кучка.
— Не се ли спогаждахте?
— Преди да получи последния пристъп, никак. Тя не изпитва някаква болка, нали?
— Не, просто е заспала. Приспана със заклинание, ако трябва да бъдем точни.
— Защо не я освободиш? Не ми изглежда Бог знае каква заплаха.
— На мен също. Всъщност нещата стоят съвсем иначе — уточних аз. — Скоро ще я освободим. Но с това ще трябва да се захване моят брат Мандор. Заклинанието е негово.
— Мандор? Май не знам много за теб и за семейството ти?
— Не. Аз за твоето също. Виж, аз дори не знам кой ден сме днес. — Прекосих стаята и отворих широко прозореца. Навън беше ден, но не можах да преценя кое време е. Беше доста облачно. — Има нещо, което трябва да направиш още сега. Върви да видиш баща си. Нека се убеди сам, че си добре. Кажи му, че си се изгубила в пещерите или в Огледалния коридор. Измисли нещо. Боя се, че сме на път да предизвикаме дипломатически инцидент.
Корал допи виното си и кимна. После ме погледна, изчерви се и сведе очи.
— Ще се видим пак преди да си тръгна, нали?
Протегнах ръка и я погалих по рамото, без да съм особено сигурен какво изпитвам към нея в момента. После осъзнах, че това няма да свърши работа, и я прегърнах.
— Сама знаеш, че ще се видим.
— Ти си доста добър екскурзовод.
— Трябва пак да се поразходим заедно — казах аз. — Но нека първо нещата се поуталожат.
— Аха.
Отидохме до вратата.
— Искам да те видя пак — каза тя.
— Побързай, докато не съм се изпарил съвсем — отвърнах аз, докато отварях вратата. — Напоследък успях да опозная ада като петте си пръста.
Корал докосна бузата ми.
— Горкият Мерлин. Дръж се.
Изгълтах остатъка от виното на един дъх и извадих колодата си. Много ми се искаше да изпълня обещанието си към нея, но първо трябваше да се заема с някои неотложни дела. Изрових Картата на Дяволския Чекрък и се съсредоточих върху нея.
Усетих как почти мигновено повърхността й стана чувствително по-хладна. Само секунда след това образът на Чък изплува пред мен — червено кръгче, което се завъртя във въздуха.
— Ъъ, здрасти, татко — смотолеви той. — Тъкмо се чудех къде ли си се запилял. Когато се върнах в пещерата, ти вече беше изчезнал и въпреки всичките си усилия не успях да те открия сред Сенките. Дори не ми хрумна, че може просто да се прибрал у дома. Аз…
— За това после — казах аз. — Сега бързам. Свали ме веднага в пещерата на Лабиринта.
— По-добре първо чуй какво ще ти кажа.
— Какво?
— Силата, която те проследи до Владението, онази от която те бях скрил в пещерата…
— Да?
— Това беше самият Лабиринт.
— И сам се сетих… след известно време. Поприказвахме си и мисля, че поне засега сме в добри отношения. По-бързо ме свали долу. Важно е.
— Сър, боя се от това нещо.
— Тогава ме достави максимално близко и после изчезни. Трябва да проверя нещо.
— Чудесно. Насам.
Направих крачка напред. Чък се разрасна и завъртя диска си на деветдесет градуса спрямо мен. Проврях първо главата си през него, после раменете и тъй нататък, докато цялото ми тяло премина от другата му страна. Наоколо се възцари мрак и аз призовах своето Логрус-зрение. Оказа се, че съм застанал в коридора на подземието, точно до голямата врата към залата на Лабиринта.
— Чък? — казах тихо.
Отговор не последва.
Заобиколих ъгъла и се озовах до вратата. Все още беше отключена и поддаде, след като я бутнах. Фракир трепна леко на китката ми.