Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
„Фракир?“
Тя също не ми отговори.
„Изгуби ли гласа си, приятелко?“
Тя трепна два пъти. Погалих я.
Първото нещо, което забелязах след като вратата се отвори изцяло, бе, че Лабиринтът определено е станал по-ярък. Но миг по-късно вече бях забравил за тази промяна, тъй като в самия му център бе застанала тъмнокоса жена, обърната с гръб към мен. Ръцете й бяха протегнати към тавана на залата. Почти успях да извикам името, което вероятно щеше да я накара да се обърне, но тя изчезна преди гласните ми струни да реагират. Ударих с юмрук по стената.
— Наистина се чувствам използван — произнесох гласно. — Заради теб си заложих задника на карта, за малко не се простих с живота на няколко пъти, задоволих метафизичните ти воайорски страсти и след като стана малко по-лъскав отпреди, вече си готов да ме сриташ отзад. Сигурно боговете на Силата — или с каквато там титла си се окичил — нямат навика да казват „благодаря“ и „съжалявам“, или пък „майната ти“, след като приключат с някой простосмъртен. Защото очевидно нямаш никакво намерение да ми върнеш жеста. Е, аз бях дотук. Няма повече да се оставя да ме разигравате като пионка в игричката си с Логрус. А какво ще кажеш да си срежа вената и да поопръскам тук-там?
В близкия край тутакси избухна нещо като енергиен взрив. Пред мен с оглушително свистене се издигна огнена кула, която се разрасна и се превърна в лице с неимоверна, нечовешка красота. Неговите черти бяха дотолкова универсални, че не можех да преценя с кой от двата пола да го свържа. Наложи ми се да прикрия очите си от ослепителната светлина.
— Ти не разбираш. — Гласът, който изрече тези думи, се роди сякаш от рева на пламъците.
— Знам. Затова съм тук.
— Делата ти не са останали незабелязани.
— Радвам се да го чуя.
— Нямаше друг начин, по който да постигна целта си.
— Е, постигна ли я в края на краищата?
— Постигнах я.
— Ами заповядай пак тогава.
— Обиждаш ме, Мерлин.
— Така, както се чувствам сега, не мисля, че имам какво да губя. Прекалено уморен съм, за да ме е грижа какво можеш да направиш с мен. Просто слязох тук долу, за да ти кажа, че си ми много, ама много задължен. Това е.
Последните няколко думи изрекох с гръб към Лабиринта.
— Дори Оберон не се е осмелявал да ми говори по този начин.
Свих рамене и тръгнах към вратата. Вдигнах десния си крак и когато стъпих на пода, вече се намирах в покоите си.
Свих отново рамене, отидох, до умивалника и плиснах шепа вода на лицето си.
— Добре ли си, татко?
Над каната с вода се бе появил един светъл кръг. Той се вдигна във въздуха и ме последва, докато прекосявах стаята.
— Нищо ми няма — успокоих го аз. — Ти как си?
— Супер. Онова нещо не ми обърна никакво внимание.
— Имаш ли някаква представа какво е намислил Лабиринтът?
— Той като че ли е в двубой с Логрус за контрола върху Сенките. Последният засега рунд завърши в негова полза. Каквато и да е причината, неговата сила е нараснала. Ти имаш пръст в тази работа, нали?
— Аха.
— Къде беше, след като изчезна от пещерата?
— Да знаеш нещо за един свят между Сенките?
— Между? Не. Това ми звучи безсмислено.
— Е, точно там бях.
— Как се озова там?
— Не знам. Доста трудно, ако се не лъжа. Мандор и Джасра добре ли са?
— Последния път бяха.
— А Люк?
— Нямах причини да търся и него. Искаш ли да го открия?
— Не точно сега. Искам първо да провериш кралските покои на горния етаж. Искам да знам дали в момента там има някой. Искам също да провериш камината в спалнята. Виж дали по десния ред от тухли всичко си е на мястото или една от тухлите все още е извадена и лежи върху полицата.
Чък изчезна, а аз закрачих из стаята. Боях се да седна или да легна някъде. Имах чувството, че ще заспя на мига и после ще имам доста проблеми със събуждането. Добре, че моето творение изникна отново още преди изкушението да е станало твърде силно.
— Кралицата е там — каза Чък. — В будоара си, по-точно. Тухлата на тайника си е на мястото, а по вратата на една от залите на горния етаж чука някакъв гном.