Колекционерът на татуировки [bg]

Докато работеше с машинката върху красивия корем на новата си жертва, Били размишляваше за пристрастеността си към тази субстанция, платното на Господ.

Кожата.

Това бе и платното, върху което рисуваше Били, и го привличаше толкова непреодолимо, колкото Колекционера на кости се възхищаваше от костната система — именно това бе заинтересувало Били да прочете „Серийни градове“. Оценяваше манията на Колекционера на кости, но не можеше да разбере това увлечение по кокалите. Кожата беше много по-значим елемент на човешкото тяло. Много по-централна. По-важна.

Какви прозрения даваха костите? Никакви. Не като кожата.

От всички покривни органи, защитаващи тялото, кожата е най-еволюиралият — много повече от всякакви копита, нокти, люспи, пера и хитро устроените, предизвикващи тръпки външни скелети на членестоногите. Тя е най-големият орган при бозайниците. Дори ако органите и кръвоносните съдове могат да се поддържат от някакво приспособление на доктор Сюс, кожата върши много повече работа. Тя спира инфекциите и служи като ранна предупредителна и защитна система срещу студ и горещина, от болести и наранявания, от кърлежи и зъби, от удари с палка и при някои обстоятелства, дори от копия и куршуми. Кожата задържа това скъпоценно, жизненоважно вещество — водата. Тя поема светлината, от която имаме нужда, и дори синтезира витамин D. Какво ще кажете за това, а?

Кожа.

Деликатна или груба като гьон. (Около очите е само половин милиметър дебела, а на петите — пет милиметра.)

Епидермисът е горният слой — бежовата, черна или кафява обвивка на тялото — а дермата, в която проникват иглите на татуировъчната машинка, е отдолу. Кожата е майстор на регенерацията, поради което дори най-красивата татуировка на света може да изчезне, ако иглите не проникнат достатъчно дълбоко — както шедьовър, нарисуван на пясъка.

Тези основни факти за кожата обаче, колкото и да бяха интересни за Били Хейвън, не отразяваха истинската й ценност. Кожата разкрива, кожата обяснява. Бръчките са признак за възрастта и дали една жена е раждала, мазолите издават професия и хоби, цветът показва дали човекът е здрав. А когато се стигне до пигментацията — това вече е съвсем друга история.

Били Хейвън се дръпна малко и огледа творбата си върху пергамента от кожата на жертвата си. Да, красота.

Тату „Били“…

Часовникът на дясната му китка избръмча. След пет секунди другият, в джоба му, също се включи. Един вид повтаряща се аларма, каквато повеляваха Заповедите на Модификацията.

Идеята не беше никак лоша. Както повечето хора на изкуството, Били често се захласваше в това, което правеше.

Той се изправи с халогенен челен фенер на главата и обиколи тъмното помещение под „Прованс“.

Намираше се в осмоъгълна подземна камера с диаметър десет метра. Три сводести прохода водеха към три тъмни тунела. Били бе проучил историята и знаеше, че в миналото тези коридори са се използвали за прекарване на добитък до две подземни кланици в Уестсайд.