Колекционерът на татуировки [bg]

— Не — отговори Купър. — В пробите на Амелия няма.

— Сигурно държи любовната си отвара запечатана, докато дойде време да я използва — отбеляза Райм.

Отново се запита защо този метод на действие. Отровата бе рядко оръжие за убийство в наши дни. Методът за убиване с токсини, разпространен в миналото, беше излязъл от мода отдавна, още в средата на деветнайсети век, след като английският химик Джеймс Марш разработва тест за откриване на арсеник в тъканите след смъртта. Скоро се появяват тестове и за други отрови. Ревниви съпрузи и алчни наследници, очакващи лекарите да обявят като причина за смъртта инсулт, инфаркт или болест, все по-често свършвали зад решетките или на бесилото, след като първите криминалисти успешно започнали да представят доказателствата си в съда.

Някои вещества, като етиленгликолът — използван за антифриз — все още служеха на недоволни съпруги, за да се отървават от мъжете си, и Агенцията за вътрешна сигурност все още се опасяваше от използване на различни токсини при терористични актове — от рицин до циановодород и ботулиновия токсин, който е най-смъртоносната природна отрова (макар че в миниатюрни количества се използва в козметиката при инжекциите с ботокс) и само няколко килограма от него са достатъчно да убият всеки човек на планетата.

Въпреки това отровите бяха трудни за боравене и вкарване в жертвата, лесно се откриваха, а да не говорим, че можеха да убият самия отровител. „Защо толкова ги обичаш?“ — мълчаливо питаше Райм убиеца.

Мел Купър прекъсна разсъжденията му:

— В болницата за малко не го хванахме. Мислиш ли, че ще се откаже?

Линкълн изръмжа, без да каже нищо.

— Това „не“ ли означаваше?

Сакс преведе:

— Това означава „не“.

— Единственият въпрос — каза Райм — е къде ще нанесе следващия си удар. — Приближи се до дъската. Отговорът е тук. Може би.