Колекционерът на татуировки [bg]

Има нужда от онова нещо, драги приятели.

Освен това не спираше да мисли за работата си. Напоследък имаше сериозни проблеми. Бе работила до късно — почти до осем, допреди половин час — след което бързо излезе от съседната лъскава сграда, за да се срещне с приятелите си. Опита се да пропъди грижите, които носеше със себе си, но в света на модерните технологии човек не може толкова лесно да избяга от батака и проблемите, с които се сблъсква всеки ден. Разбира се, имаше предимства: можеше да носиш (както бе облечена сега) дънки и пуловери (или фланелки без ръкави през лятото), да печелиш в шестцифрени числа, да се татуираш и да си направиш пиърсинги, да работиш, когато ти скимне, да си занесеш диванче в офиса и да го използваш вместо бюро.

Само трябва да произвеждаш.

И да си с едни гърди пред конкуренцията.

А мамка му, в това поле имаше адски силна конкуренция.

Негово Величество Интернет — с главно И. Какво място! Толкова много пари, толкова много възможности за смайващи успехи. И за грандиозни провали.

Трийсет и две годишна, със съблазнителна фигура, буйна кестенява коса с тъмнолилави кичури и големи влажни очи като на героиня от японска анимация, Саманта отпи глътка бяло вино и се опита да отклони мислите си от особено трудния разговор с шефа си, който бе водила допреди съвсем малко — разговора, за който не спираше да си спомня.

„Престани да мислиш за това!“

Най-сетне успя. Тя набоде с вилицата и лапна едно парче пържен зелен домат, покрит с паста от аншоа, и погледна приятелите си. Усмихна се на всичките (с изключение на Есемеската), докато Раул, съквартирантът й — да, само съквартирант — разказваше някаква случка с нея. Той работеше като помощник на един моден фотограф, който снимаше за няколко списания, опитващи се да конкурират „Вог“, все в Интернет. Един ден стройният, брадат шеф на Раул бе дошъл да го вземе от общия им апартамент в Челси. Изгледа Саманта — с тениска, долнище на пижама, буйна коса, усмирена с различни по цвят ластичета, и много строги очила — и измърмори:

— Хъммм. Може ли да те снимам?

— О, да не би да правиш календар „Секси задръстенячки“?

Раул произнесе тази реплика с малко повече патос и всички около масата прихнаха.

Бяха приятна компания. Раул и Джеймс — най-добрият му приятел — и Луиз от офиса на Саманта, а също онази жена, която дойде с Джеймс. Как се казваше, Катрина ли, Катарина ли, или Карина? Блондинката на Джейми за тази седмица. Саманта я кръсти „Есемеската“.

Мъжете продължиха да бистрят политиката, сякаш бяха заложили пари на резултата от изборите, Луиз се опитваше да обсъжда някакъв важен въпрос със Саманта, а момичето с „К“ не спираше да праща есемеси.

— Сега се връщам — каза Саманта и стана.