Колекционерът на татуировки [bg]

Заключено. Намръщи се. „Прованс“ не беше голям, но никой скапан ресторант на света не биваше да оставя само една кабинка в женската тоалетна. Тези тук луди ли бяха?

Отгоре се чу скърцане, стъпки по разсъхналите се дъски. Приглушени гласове.

Тя си спомни мъжа на бара.

„Как можах да го погледна така? Боже! Бъди разумна! Ясно? Стига свалки. Нали излизаш с Елиът от работата? Е, не е мъжът на мечтите ти, но е добро момче, надежден е и гледа Пи Би Ес. Следващия път като те покани на среща, приеми. Има толкова сладки очи и сигурно се справя добре в леглото. Хайде, пишка ми се. Една тоалетна, по дяволите!“

Изведнъж — друг вид скърцане. Стъпки по стълбите надолу.

Скръц, скръц…

Сърцето на Саманта се разтуптя. Сигурна беше, че е флиртаджията, опасният.

Видя боти на най-горните стъпала. Мъжки, до глезена. Като от седемдесетте. Странни.

Тя се огледа. Беше в края на коридора. Нямаше къде да избяга. Нямаше друг изход. „Какво да правя, ако ме нападне?“ — запита се. Шумът от ресторанта бе оглушителен — никой нямаше да я чуе. Бе оставила телефона си горе…

Но после си каза: „Спокойно. Не си сама. Има друга жена в тоалетната. Тя ще чуе, ако пищиш“.

Освен това никой, колкото и да беше възбуден, не би рискувал да изнасили жена в коридора на ресторант.

По-вероятно да се стигнеше просто до неловък инцидент. Стройният мъж да стане твърде настъпателен, да започне да й се натиска, да се ядоса, но в крайна сметка да се откаже. Колко пъти й се беше случвало! Най-лошото, което можеше да стане, бе да я нарекат „кучка“.

Това се случваше, когато някоя жена погледнеше мъж. Двоен стандарт. А когато мъжете гледаха — о, това беше в реда на нещата. Мъжете можеха, за тях беше нормално.

Щяха ли да се променят изобщо нещата?

Но изведнъж си помисли: „Ами ако е истински психопат? С нож? Убиец?“. Пронизващите му очи подсказваха, че може би е точно такъв. Пък и онзи ден беше станало убийство — онова момиче в Сохо, в подземията.

Точно като тук. По дяволите…

В следващия момент Саманта се изсмя.

Мъжът с ботите се появи. Беше някакъв възрастен дебеланко с костюм и тънка вратовръзка. Турист от Далас или Хюстън. Той я погледна, кимна като за поздрав и влезе в мъжката тоалетна.

Саманта отново се обърна към вратата с буквата Ж.

„Ох, хайде де, сладурано! По дяволите! Не нагласи ли вече този грим? Или повръщаш четвъртия си «Козмо»?“ Саманта отново натисна дръжката, за да напомни на несъобразителната жена, че има опашка.

Дръжката се завъртя.

„По дяволите — помисли си тя. — Било е отключено през цялото време.“ Преди малко сигурно бе завъртяла в грешната посока.

„Каква съм глупачка.“ Влезе, натисна ключа на лампата и остави вратата да се затвори.

В този момент видя мъжа, който стоеше скрит зад нея. Носеше гащеризон и плетена шапка. За миг заключи вратата.