Крахът на титаните [bg]

Гас избърса сълзите й, тя го целуна по устните и му каза:

— Щеше ми се да бях женена за някого, на когото мога да имам доверие.

Карълайн се оказа изненадващо страстна. Не позволяваше съешаване, но правеха всичко останало. Получаваше силни оргазми щом само я докоснеше.

Имаха връзка едва от месец, ала Гас вече беше сигурен, че иска тя да се разведе с Уигмор и да се омъжи за него. Но тя не щеше и да чуе, въпреки че нямаше деца. Каза, че това ще провали кариерата му и вероятно беше права. Не можеше да се случи дискретно, защото сочният скандал щеше да лъсне по всички вестници — привлекателната съпруга на известен професор го напуска, за да се омъжи за по-млад богат мъж. Гас знаеше точно какво би казала майка му за подобен брак:

— Разбираемо е, професорът й е изневерявал, но жената, разбира се, вече не става за обществото.

Президентът щеше да се озове в неловко положение, както и хората, на които един адвокат би разчитал за прехраната си. А и щеше да сложи край на всякакви надежди на Гас да последва баща си в Сената.

Гас си повтаряше, че не го интересува. Обичаше Карълайн и щеше да я спаси от съпруга й. Имаше достатъчно пари, а след смъртта на баща си щеше да стане милионер. Щеше да си намери друго поприще. Може би журналист, репортер в чужди столици.

Но в същото време изпитваше болезнено съжаление. Тъкмо беше постъпил на работа в Белия дом, длъжност-мечта за всеки млад мъж. Би било изключително трудно да се откаже от поста и свързаното с него бъдеще.

Телефонът иззвъня и Гас се стресна от острия звук сред тишината на Западното крило.

— О, Боже — каза си той, вперил поглед в него. — О, Боже. Това е то.

Поколеба се няколко секунди и накрая вдигна слушалката. Чу медения глас на държавния секретар Уилям Дженингс Брайън.

— С мен е Джоузеф Даниълс, Гас. — Това беше секретарят на флота. — Личният секретар на президента също слуша.

— Да, господин секретар, сър. — Гас говореше овладяно, но сърцето му препускаше.

— Събуди президента, ако обичаш — нареди Брайън.

— Да, сър.

Гас прекоси Овалния кабинет и излезе в Розовата градина в хладния нощен въздух. Притича към старата сграда, където морският пехотинец го пусна. Побърза нагоре по главното стълбище и стигна до вратата на спалнята. Вдиша дълбоко и почука толкова силно, че го заболяха кокалчетата.

След миг чу гласа на Уилсън.

— Кой е?

— Гас Дюър, господин президент. Секретар Брайън и секретар Даниълс са на телефона.