Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

        Ще е истинска радост за мене да ви кажа как бе съчинена и как стига до нас песента за орловите нокти, как тя [4] възхвалява любовната страст. Многократно бях слушала аз за Тристан и Изолда, бях чела147 как до много беди ги довела [8] любовта, как ги те преживели и как после в един ден умрели.148 От обида и яд обладан, крал Марк много намразил Тристан, [12] който бил му обикнал жената, и прогонил го вън от страната149, Той за своя Уелс150 си заминал и изкарал там цяла година, [16] изпитания тежки търпял, най-различни злини преживял, често пъти и с риск на живота (така случва се с този, когото [20] е опарил любовният пламък, но, уви, е обречен да няма нито радости, нито наслада а от обич неспирно да страда). [24] Тристан искал Изолда да види и решил в Корнуел да отиде, но не смеел да влезе в палата, затуй дълго се криел в гората, [28] а когато настанела вечер, той излизал не много далече, срещал селяни бедни, които го гощавали, той ги разпитвал [32] как е кралят, къде пребивава и с какво се крал Марк занимава. Та от разговор с тях той узнал, че със свойте придворни Марк щял [36] в Тинтагел151 да отиде наскоро, че се канел там заедно с двора Петдесетница152 да отпразнува, че от няколко дена планувал [40] да прекара там целия ден, от съпругата си придружен. Щом научил Тристан новината, заживял със надежда в душата [44] да я види, когато отива в Корнуел — в никой случай не бива да пропусне възможност такава. Той се върнал пак в свойта дъбрава, [48] с нож отсякъл си клон от леската, най-грижливо обелил кората и на гладката вече тояга свойто име изписал… Веднага [52] ще се сети Изолда чия е (та нали наблюдателна тя е — и при друг случай, както вървяла, го съгледала тя и го спряла). [56] На кривака му пишело още как Тристан престоял дни и нощи сам в леса и как чакал мига да й види отново лика, [60] как изобщо не мислел, че може без любимата си (не дай, Боже!) да живее щастлив на земята, така както не може леската [64] без орловите нокти, които са съдбовно по нея увити, и речеш ли да ги отделиш, непременно ще ги изсушиш. [68] Могат те да живеят и век, щом на тях не посегне човек; отдели ли ги, той ги обрича да умрат, все едно ги отсича. [72] „Мила моя, така е и с нас — не допускам за миг, че без вас бих живял… Нито вие без мен.“153         Щом настанал въпросният ден, [76] Тристан сложил край пътя кривака и сред храстите скрил се да чака. А кралицата, както вървяла, ненадейно тояга съзряла, [80] разпознала я, в буквите взела да се взира и, щом ги разчела, наредила за малко да спрат да починат след дългия път. [84] На Бранжиен тя направила знак да я следва и в сенчест гъстак я въвела, Тристан там видяла, радост в нейния взор засияла [88] и Тристан също радостен бил… Своя замисъл той й разкрил, а Изолда, доволна, честита, обяснила му как да опита [92] да постигне с крал Марк помирение (Марк се канел, под чуждо давление, със Тристан да постъпи най-строго и това го измъчвало много). [96]