Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Мари дьо Франс
Орловите нокти
147
Ст. 7: Освен устни източници, Мари споменава и писмени. Очевидно става дума за роман за Тристан и Изолда, който не е оцелял, но е послужил като основа на другите творби на същата тема, създадени в края на ХІІ век.
148
Ст. 10: Мари резюмира цялата история на Тристан и Изолда, която има поетичен и в същото време трагичен край, докато настоящото „ле“ е посветено на един-единствен епизод с щастлива развръзка от премеждията на влюбените.
149
Ст. 14: След като връзката на Тристан и Изолда става публично достояние, крал Марк отдалечава от двора своя племенник. Но любовниците не могат да живеят разделени задълго. Тристан търси начин да прати тайно или кодирано послание до Изолда, за да уговорят среща. Такава е първоначалната ситуация в Орловите нокти, както и в двете анонимни поеми Лудостта на Тристан.
150
Ст. 15: Мари единствена сочи Уелс като родина на Тристан. Според други автори, родината на Тристан е Шотландия (Берул, Айлхарт Οбергски) или Бретан (Готфрид Страсбургски).
151
Ст. 37: Крепостта Тинтагел, разположена на северозападното крайбрежие на Корнелския полуостров, е една от двете основни резиденции на крал Марк. Според някои легенди и според Вас (Роман за Брут) в Тинтагел е роден и крал Артур.
152
Ст. 39: В еврейската традиция Петдесетница, тоест петдесет дни след Пасха, отбелязва деня, в който Мойсей получава на Синайската планина Божите заповеди. Според католическата традиция Петдесетница е денят, в който Светият Дух осенява учениците на Христос. Този празник, свързан с настъпването на лятото, се споменава често в артуровските романи, но бива изпразнен от християнското си съдържание. Тогава кралят свиква двора на заседание, организират се празненства, турнири, ловни състезания и др.
153
Ст. 48-52; ст. 57-75: Пасажите с посланието на Тристан до Изолда са били предмет на множество коментари. Основният въпрос, занимавал критиката, е: как и какво точно е изписал Тристан на лесковата пръчка? Отговорите на този въпрос можем да групираме в пет интерпретационни хипотези.
1. Тристан изписва върху пръчката само своето име, а казаното за надеждата му да види Изолда е в минало време (ст. 57–61 и следв.) и се отнася за по-дълго писмо, изпратено преди няколко дни на любимата. Застъпници на тази хипотеза са Люсиен Фуле и Даниел Поарион.
2. Тристан изписва само името си (Лео Шпицер, Жан Фрапие, Роже Драгонети и др.), което буди у Изолда спомени за преживяното с Тристан.
3. Ана Мария Валеро смята, че Тристан изписва своя любовен девиз (ст. 74–75), а казаното в ст. 54 от оригинала — de sun cultel escrit sun nun — (курсивът мой — С.А.), тоест „с ножчето изписва своето име“ трябва да се чете „с ножчето изписва своето послание“, доколкото nun означавало не „име“ (от латинската дума nomen), а „послание“ (от латинското nuntium).
4. Според Жан Ришнер на лесковата пръчка е изписано цялото послание. За целта Тристан е издялал четири страни на леската и ги е използвал като четири страници. Така бил постъпил и Милон (от едноименното „ле“ на Мари дьо Франс), изписвайки в писмото до своята любима първо името си.
5. В началото на ХХ век Гертруд Шьоперле формулира хипотеза, възприета по-късно и от Грейс Франк, Морис Каньон и — с най-убедителни аргументи — днес от Мирей Демол (от нея черпя цялата тази информация. Вж. обстойния послеслов на Мирей Демол към Орловите нокти: Mireille Demaules, „Marie de France, Le lai du chèvrefeuille, Notice“, in Tristan et Iseut, Les premières versions européennes, Paris, Gallimard, „Pléiade“, 1995, pp. 1287–1297). Според тази хипотеза цялото послание от стихове 48–52 и 57–75 е изписано на лесковата пръчка на огамическо писмо. Въведено в скандинавския Север през ІV-V век от н.е., огамическото писмо се е използвало широко до ІX-X век също в Ирландия и в Уелс. За негов носител използвали дървени плочки, а леската, на която Тристан пише, символизирала у келтите поетическото вдъхновение. До нас такива дървени плочки не са достигнали. Единствените паметници с огамическо писмо са каменни, по-рядко метални.
Излагам най-същественото в тези пет хипотези, защото всяка от тях хвърля светлина върху определен аспект от стила на Мари. И петте хипотези изхождат от негласната презумпция, че текстът на Мари е правдоподобен и че неговото тълкуване трябва да отстоява тази правдоподобност. В действителност, Мари не пише според определени изисквания за правдоподобност. Нейните куртоазни новели изобилстват с примери за липса на правдоподобие, каквито са приказните и свръхестествените явления и персонажи. Затова нито една от въпросните хипотези не променят смисъла на новелата. Важно е не как Тристан е написал своето послание, а какво казва то.