В здрача на вторник [bg]

Беше отслабнала. Нямаше как да се види, но го усещаше по дрехите си, които висяха от нея, и от променената форма на тазовата си кост. Освен това мензисът й не беше идвал от — колко време? Не можеше да си спомни. Трябва да погледне календара, където си беше отбелязала датата. Все едно. Това, което я тревожеше, бе зрението й — пред очите й плуваха малки точки и виждаше предметите леко размазани. Нямаше да му каже за това и щеше да се погрижи то да не попречи на предстоящата й задача.

Предстоящата й задача. Каква беше тя? А, да, косата й: тя я намокри и я среса надолу, а после, изправена пред малкото огледало в помещението, което навремето е било баня, се опита да я подстриже, подрязвайки с ножица неравните й краища. По-рано, когато отидеше във фризьорския салон в града, тя сядаше пред голямото огледало, затваряше очи и се оставяше в ръцете на Андре, който с ефирни движения втриваше в косата й лимоново масло, преди да я измие и да й сложи балсам, а после, много бавно, да я подстриже, да я среше внимателно и да я оформи със сешоар. Сега всичко беше различно — прическата й трябваше да бъде практична, но й беше трудно да подравни косата си в мъждивата светлина, а лицето й ту се смаляваше, ту се уголемяваше и тя имаше неприятното усещане, че от огледалото я гледа някаква непозната, със землиста кожа, чиито очи бяха твърде големи, а скулите й изострени. Но й беше приятно да усеща как острието подрязва мокрите й кичури.

След това изми това, което бе останало от косата й над пукнатата мивка, поливайки я с чаша вода и втривайки последните остатъци от шампоана си. Лицето й бе грапаво от студа, но иначе й беше горещо. Горещо отвътре. Ръцете й стиснаха здраво мивката. Тя беше мазна и й беше трудно да се държи за нея, а лодката като че се бе наклонила на една страна.

Знаеше, че трябва да се храни, но й се гадеше и не можеше да погледне последните останали картофи, разбъркани с вмирисана риба тон. Би опитала компот от праскови. Не можеше да намери отварачката за консерви; сигурно беше паднала някъде, но в лодката беше полутъмно, батериите на фенерчето й се бяха изтощили, а къде ли беше кибритът? Като че ли всичко й се изплъзваше от ръцете, а не биваше да допуска това. Тя беше войник. Горе главата! Намери кухненския нож и приклякайки на пода, започна да удря с него по капачката на консервата. Направи малък, назъбен отвор, който постепенно се разшири. Накрая капачката се разцепи и на повърхността й се процеди капка от сока. Тя лакомо я облиза с връхчето на езика си. Сладък, животворен. Очите й се насълзиха. Тя пъхна ножа в дупката и го раздвижи напред-назад, постепенно разширявайки отвора. Накрая изгуби търпение, допря консервата до устните си и започна да смуче през разрязаната капачка. Едва по-късно, когато все още усещаше вкуса на метала, тя разбра, че устната й е разрязана, кожата разцъфнала, а устата й пълна с кръв. Опита се да се изправи, но подът сякаш се залюля и таванът се наклони към нея. Тя сложи главата си на мокрите дъски и се загледа в затворения капак на отвора, откъдето той щеше да се спусне при нея.