![Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/1/tihiyat-palach-bg-download.jpg)
Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
— Докато Марино се приготви, искам да продължим анализа на фактите горе. Ако нямаш нищо против — каза Бентън на Луси.
— Можеш да започнеш от там, където свършихме — отвърна тя. — С радост ще помогна.
— Имам нужда да останеш при мен — казах й.
Щяхме да говорим, това не подлежеше на обсъждане. Погледнах вписванията в регистъра. Спрях се на Грейси Смитърс, която току-що бяха взели. Марбълхед Нек, на около трийсет километра северно оттук, четиринайсетгодишна, бяла, от женски пол, вероятно удавяне. Тялото й е било открито в осем часа сутринта в басейн на къща на Оушън Авеню. Казах на Луси адреса.
— Може ли да провериш това? — помолих я, докато Бентън звънеше по телефона, отстъпил далеч от нас.
— Какво те тревожи? — Тя въвеждаше буквите в прозореца на търсачката на айпада си.
— Струва ми се странно, че хлапетата, с които се твърди, че е била, са избягали и не са подали сигнал до полицията, нито са казали на някой друг, че тя се е удавила — отвърнах.
— Доктор Кейто я определи като нещастен случай. — Джорджия провери компютъра си. — Всичко е приключено по случая. Без токсикологията. Начинът на настъпване на смъртта е окончателен, той е вписан и в смъртния акт.
— Проблемите сега започват — предрекох.
— Според полицията покривалото на басейна се е откачило и хлапетата са пиели — прочете Джорджия изписаното на екрана й. Спомних си какво ми бе казала Джен, че водата била ледена и неопренът й пропускал.
— За продан е. Предлага се с мебелите, на разположение е веднага. — Луси бе проверила имота.
— Изглежда, е необитаем, поне предната нощ е бил — отвърнах. — Чудя се откъде тя и приятелите й са знаели това. Никой не би влязъл в чужд басейн без разрешение, ако си мисли, че собствениците са си у дома.
— Казваш приятели. Значи са били повече от един. Знаем ли колко? — попита Луси.
— Харълд и Ръсти смятат, че са били няколко и вероятно са го научили от полицията. Може би Джен също. Но не знам на какво се основава тази информация, тъй като този или тези, с които е била, са изоставили тялото й не са се обадили за помощ. И как тези приятели са стигнали до къщата и са си тръгнали оттам? Някой с кола ли е бил?
— Може би са местни. — Луси ми показа галерия от фотографии.
Голямата къща изглеждаше като от началото на миналия век: сива, с бели кантове, покрит с плочи покрив, големи веранди и високи тухлени комини. Издигаше се драматично от каменен постамент, дървени стъпала водеха надолу към тесен плаж, черният басейн беше във формата на буквата Г, а площта около него — гранитна.
Спомних си каква беше температурата предната нощ, около 15-16 градуса, а край океана трябва да е било доста хладно. Изглежда, басейнът не е бил отопляван, най-вероятно е бил консервиран за зимата и още не е бил отворен. Вътре е имало доста хлор и водата не е била подходяща за плуване. Откъде им е хрумнало на тийнейджърите да скачат върху покривалото в тъмното? Нещо не се връзваше.
— Знаем ли дали тялото й е дошло тук облечено? — попитах.
— Инвентарният списък е при мен. — Джорджия зачете от екрана и продължи да клика с мишката. — Джинси, фланелка, една маратонка.
— И това е всичко? — Гледах как Бентън говори по телефона.
— Нищо друго — отвърна Джорджия.
— Няма проблем, благодаря, Марти — каза Бентън на шефа си, началника на бостънското подразделение на ФБР. — Извинявай, че те извадих от среща.
— 650 квадратни метра, голям гараж, басейн с морска вода, два хектара земя с тенискорт. Продава се за шест милиона. Е, поне се продаваше — добави Луси. — Предполагам, че ще свалят цената или ще свалят офертата от пазара на имоти. Не е добре за бизнеса, ако в басейна се е удавило момиче.
— Дочух да се споменава съдебно дело и конгресмен — отвърнах. — Имаш ли представа за какво става въпрос?
— Оказва се, че къщата е собственост на „Гордиън Нот Естейтс Корпорейпшън“, която е частна холдингова компания, включваща имотите в Масачузетс на Роб Росадо и кой знае какво още.
— Конгресменът от Флорида? — попитах. — Има къща тук?
Росадо беше председател на Подкомисията по гранична и морска сигурност към Постоянната комисия по вътрешна сигурност. Напоследък често се появяваше в новините заради противоречивия му натиск да се построи ограда с видеонаблюдение по границата между Аризона и Мексико. Освен това бе замесен в доста скандали.