Сенки в снега [bg]

ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА

Жан Ги Бовоар се завърна в Трите бора късно следобед, след като бе посетил Оливие в затвора и бе отишъл до антикварния магазин в Монреал. По пътя към селото спря в „Тим Хортънс“ на отбивка 55, за да си вземе сандвич, поничка с шоколадова глазура и голямо двойно кафе.

Вече беше изморен.

Претоварил се бе с много повече активност, отколкото си позволяваше от онзи случай насам, и знаеше, че е време за почивка. Качи се в стаята си в пансиона и се отдаде на дълга, разточителна вана. В това време се замисли как да действа по-нататък.

Оливие бе хвърлил бомба. Твърдеше, че името на Отшелника не било Якоб и дори не бил от чешки произход. Собственикът на бистрото дал тази информация само за да отклони подозренията от себе си и да ги прехвърли върху семейство Пара и останалите чешки имигранти в околността.

Не само че не бе постъпил в тон с добросъседските отношения, но и не бе постигнал желания ефект. В крайна сметка го бяха арестували по обвинение в убийство, а съдът бе потвърдил вината му с присъда.

И така. Значи. Бовоар се потопи по-дълбоко във ваната. Докато се сапунисваше, почти не забеляза назъбения белег на корема си. Но пък обърна внимание, че мускулите му са по-загубили тонус. Не беше надебелял, но се бе отпуснал заради липсата на физическа активност. Все пак усещаше, че бавно възвръща силите си, макар и много по-бавно, отколкото му се искаше.

Изгони тези мисли от ума си и се съсредоточи върху онова, за което го бе помолил началникът му. Тихомълком да поднови разследването по случая на Оливие.

„Докъде водят днешните открития?“ — зачуди се инспекторът.

Но в главата му не се появи никаква идея, само голямото примамливо легло със свежи бели чаршафи, пухена завивка и меки възглавници, което се виждаше през открехнатата врата на банята.

Десет минути по-късно водата във ваната бе източена, на вратата бе окачена табелка „Моля, не безпокойте“ и Жан Ги потъна в дълбок сън на топло и сигурно под юргана.

Събуди се по тъмно, претърколи се доволно в леглото и погледна часовника на нощното шкафче. 5,30. Изправи се. 5,30? Сутринта или вечерта?

Дали бе прекарал в сън два часа или четиринайсет? Чувстваше се отпочинал, но това не значеше, че е спал дълго.

Светна лампата, облече се и излезе на площадката пред стаята си. Пансионът бе тих. Осветлението в коридора беше включено, което обаче често се случваше. Объркан и леко притеснен, инспекторът слезе по стълбите, погледна през прозореца и получи отговор.